Наистина зависи от детето - дали е контактно и дали плаче без майка си и баща си. Но зависи и от яслите.
Дъщеря ми беше на 1 година когато постъпи в ясла. Не можеше дори да ходи, но знаеше да пие вода от чаша, спеше без биберон и знаеше да ходи на гърне. Но най-много и помогна това, че обичаше да контактува с хората. Не плачеше при никого и не тъгуваше много за мен. Все пак 1 година е много малка възраст. Но аз наистина нямах друг изход и това беше един вид спасение за мен. Не мисля, че е загубила много. Чувала съм също и за деца на 8 месеца, които постъпват в яслата. Може би 1 и 1/2 година е най-доброто време. Тогава ще е попораснало детето и също няма да си е създало стереотип да бъде непрекъснато до майката. Защото деца, които не са се делили от майката после плачат и като постъпят в първи клас. А това е много по-тежко за преодоляване.
Успех!