Хм... Част от въпросите тук все аз си ги задавам всеки ден.
Смятам, че всяко дете се ражда с предопределен характер и малко може да се моделира през годините. Родителите, обаче, трябва да са много мъдри ако не и професионални психолози, за да могат от една страна да го разберат това, а от друга да насочат нещата да се развиват така както би билонай- благоприятно за детето когато то стане възрастен индивид. Не може едно дете коренно да се промени. Може да се моделира до известна степен според мен. Когато проумях това отначало бях разочарована, защото си мислех по съвсем начин за това - например - аз преценявам нещата и насочвам детето само да вземе решенията. Но не - то прави нещо съвсем друго. Първо защото то вижда действителността по различен начин от мен и второ - защото то си е то, а аз съм си аз.
Също мисля, че първите 7 години от живота на детето са най-важни за това моделиране. След това вече то си има стереотип на мислене и на постъпване в дадени ситуации. През тези седем години родителят трябва да представи света на детето, но не през родителските очи. Освен всичко казано за възпитание и т.н. Лошото е, че когато осъзнаеш колко са важни тези години и какво трябва да направиш през това време - и те вече са отлетели. Поне при мен беше така. Надявам се само интуицията ми през тези 7 години да е била добра...