Аз имам още много време до 10-годишнината на детето ми, но въпросът също ми е актуален.
Синът ми няма още 2 години, но аз споделям същото мнение - оставям го да се опари на печката, да падне веднъж по стълбите /звучи жестоко - но избрах относително най-безопастните две стъпала и го оставих да опита, сърцето ми се сви, когато падна върху лицето си - помислих си - какво направих! ама нещата се разминаха с един обелен нос. Оттогава слиза по стълби само ако има за какво да се хване, или пък ме изчаква да му подам ръка, или пък се справя сам но като се обърне и си помага с ръце.../.
Проблемът ми е, че съпругът ми не споделя моето мнение и често го възпира с "Не". Аз лично разбирам, че има слуачи, които наистина са сериозни и трябва да има и забранени нещо - особено ако са опасни за здравето му, но работата е там, че за мен това са много по-малко неща, отколкото за баща му.

Другия проблем е, че аз много трудно намирам повод да му се скарам - каквото и да стори - все ми се струва, че не е кой знае каква пакост, за да заслужава наказание. Трудно ми е да различавам кое е проява на каприз и кое - израз на естествено детско любопитство... Всъщност не - проблемът не е в това, че НА МЕН ми е трудно да го различавам, а в това, че отново имаме различни мнения за това със съпруга ми...