|
Тема |
Re: Бой [re: [desi]] |
|
Автор |
тoчицa (делова жена) |
|
Публикувано | 22.06.01 17:21 |
|
|
За боя - не знам какво да кажа. Преди 20-ина години когато нямах деца се бях зарекла никога да не удрям дете /имайки предвид колко бой аз съм изяла/. Да, ама не. То като се тръшне и ти скъса нервите или още по-страшно пазари се за щяло и нещяло и като не разбира от дума, ядосам се и го плесна.
Но една случка миналата година много ме разтърси. Прибрах се от работа ядосана. Мълчах. Нямаше за какво и на детето да се скарам. ПРосто гледах в една точка и не реагирах на нищо. След един два часа пристига детенце и казва: "Мамо, моля те набий ме, за да се успокоиш. Знам, че като ме набиеш и ти минава. Само не бъди такава тъжна и отнесена." От тогава май не съм го удряла. Толкова много ме стресна тази негова реакция и винаги когато се ядосам се сещам за нея.
|
| |
|
|
|