какво да ти кажа, малко позицията ми е като на луничката,малкия е още малък за възпитание,но голямата е на 4 и откак се е родила въпреки че е много кротко и чувствително дете е и много хитра и е голям дтразнител-все се опитва да те прави на маймуна.аз пък съм един строг козирог и тея хич не ми минават,наказвам и пошляпвам когато трябва.и аз не мисля,че ще и се отрязи на психиката кой знае как - не я пребивам ,а просто възпитавам. и има ефект определено.вече за много по-малко неща се пазари като циганка на кирковския пазар,но не се отказва ината бе:))))))))) има ситуации в които не става с прости дум,и и нежност! наприемр иска кола,моли ме да си пийне от мойта,аз обяснявам-студена газирана и т,н.продължава да хленчи,казвам и-добре,давам ти да си пийнеш малко,а тя:неее,искам много,дай си ми чашата и почва да се тръшка и така през пет минути за всичко.
имаме магазин със всякакви сладки неща плюс другите и кафе и там седиме повечето време. влиза вътре и почва да оглежда.мамо-имащ ли пари,аз казвам да,какво искаш, и тя вече във вихъра си(усеща,че може да злоупотреби )почва:

това може ли-аз казвам да-,обаче щом може на нея не и е интересно и казва не,не го искам, а това може ли........ и така докато аз кажа за нещо не и оттам почва да се тръшка,е побеснявам и я извлачвам и с шамари ако трябва и не и купувам нищо.............просто децата са много инати,не можеш с приказки за големи хора да ги убедиш,че не е правилен твоя инат,просто съпоставяш твоя с неговия за да разбере,че не може да надделее и да ти се качва на главата.

лоша ли съм,добра ли съм незнам.........но в ежедневието просто действаш механично и май много вреем за такива размисли не остава


TEDDA