Благодаря ти за думите.
Май има голяма голяма полза от клуба. Сега като чета и се замислям, че май много повече вина има в мен. Не че не гто карам да ми помага и не че няма желание детето, ама как и да го направи като аз май не мога да търпя някой нещо да свърши вместо мен. Сега се замислям, че съпругът ми май е прав като казва, че съм се превърнала в мърморко. Ама на така съм научена всичко, което пипна да е пипнато и малко да не е наред се ядосвам. Само ходя по всеки и поправям. Да, ама как човек да избяга от себе си? Всеки път си казвам, че по-важно е да е свършено, ама то дяволчето чопли отвътре и щом излезе започвам да поправям и да се ядосвам. И сега четейки си мисля на какъв курс по възпитание да мина, за да оправя себе си.
Е, май трябва да се сещам за писмото ти. Може пък да помогне. Но истината е - не става с лошо. Трябва по тънката струна да се действа.