Може би си права, че е трябвало да бъдем по-строги. Аз също съм възпитавана по спартански и тъй като съм едно дете винаги са били в ужас да не стана лоша, егоист и т.н. Не бих искала да се даржа със сина си така, както са се държали с мен, но май не е добре и да съм толкова либерална. Не зная как са успяли, но и до днес при мен думата на родителите ми е закон. Същото е и със съпруга ми.
Не знам дали е от времената или от глезотията, но разочарованието от родителите съществува. Дори напоследък забелязвам някакъв порив да покаже колко е над нас и ни е надраснал. Започва с едни шмекерии на дребно, които ме дразнят. Лошото е, започвам да изпускам нервите си, а това го удовлетворява. Струва ми се, че е станал зъл и това е страшно. Всичките 12 години възпитание като че ли са отишли напразно.