|
Тема |
Re: Не са лесни времената [re: Oптимиcт] |
|
Автор |
blu (новак) |
|
Публикувано | 20.06.01 14:04 |
|
|
И си Oптимиcт!...
Дъщеря си наистина обичам безрезервно, цялата си любов съм й отдала, напълно съм забравила себе си и за това много ме боли когато ми казва, че не съм й никаква майка... че била осиновено дете... и т.н. Разбира се това го говори когато е в онези свои лоши моменти.
И Точица споделя, че навярно нейния син се чувства разочарован от родителите си!
Аз може би наистина съм прекалено толерантна, сега съжалявам, че не съм била по-строга, но не исках да съм чак толкова строга, колкото беше моята майка към мен, тя доста ми се караше и това ме правеше нещастна тогава... (За това пише и Безсънна). Но интересно, че нейната строгост не ме е отблъснала, а дори ме е направила болезнено привързана. Толкова са различни хората!
Тя сега търси своя път, въждам колко е несигурна и объркана, затруднява се и в контактите си с връстниците. Чувствителна е към тяхната грубост и безцеремонност и се затваря в себе си. Навън е тиха и притеснителна и затова смятам компенсира в къщи.
Дано, както казваш, го оцени когато порасне и поумнее, да разбере!
|
| |
|
|
|