|
Тема |
Re: Пубертетът... [re: Oптимиcт] |
|
Автор |
blu (непознат) |
|
Публикувано | 07.06.01 10:21 |
|
|
Оптимист, напълно си прав. Бях носталгично настроена и оттам дойде това изречение. Като чета постингите тук отново преживявам изминалото време... Като че ли вчера дъщеря ми беше на 20 дни и имаше колики, а аз притисках до себе си мъничкото й страдащо телце и не знаех как да я успокоя. Наистина тук повече са по-младите родители. Всяка сутрин срещам в автобуса един сладък, много малък мъж, с много малка раничка, здраво хванал за ръка малката си майчица, който делово пътува към детската градина... Тази гледка ме досъбужда и ободрява. И тогава мислено им пожелавам (на дечицата) здраве, щастие и късмет...
А дъщеря ми е девойче с проблемите на своята възраст, а аз се задъхвам в усилията си да й бъда опора доколкото мога, да посрещам своите си проблеми и изобщо да внимавам да не го изпусна този влак...
Поздрави!Редактирано от blu на 07.06.01 10:54.
|
| |
|
|
|