Това, което пишеш, Джени, / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

ми прозвуча много познато. Мислех си, че само мойта Радинка е такава стеснителна. Тя също чете, но пред госпожата в детската градина не се отпуска. Като вървим по улицата чете всички надписи по витрини и реклами - не зная как се е научила, сигурно кака й нещо й е показала. Във всеки случай тази стеснителност я отдавам на деликатно балансираната душа на тези деца, които вече започват да ползват главите си по предназначение, което - разбира се - и другите ще направят, когато им дойде времето. Но какво мога да очаквам от едно дете, което вижда всеки ден цялата ми стена с книги и се зачита в по-шарените от тях. Естествено, че то се различава от другото дете, което не е видяло нито една книга у дома си, защото не е останало място за книгите от огромните хладилници, кухни и 31 инчовите телевизори. Та така - и ти след като се занимаваш с интелектуална дейност (доколкото си спомням - превеждаш) - редно е крушата ти да падне близо до дървото, което я е родило и отгледало.
Между другото, аз по принцип съм против ранното научаване на децата да четат и засядането им пред книгите. Времето за игра по-късно никой няма да им го върне. Напротив, по-късно компенсират с постоянно заиграване с компютърни игри и какво ли не още. Виждал съм възрастни хора, които обръщат всичко на игра. Това като да си смучеш пръста или да имаш афинитет към гърдите на жена си, защото като бебе не си получил достатъчно от майката при кърменето и не е задоволен смукателния инстинкт. И това е много близко до ума - не е необходимо да си д-р Фройд, за да се усетиш. Съдя и по себе си, защото не съм изиграл нито една компютърна игра през живота си и намирам тези игри за най-скучното нещо на света и пълно губене на време, макар че прекарвам повече от 10 -12 часа пред компютъра си (те са два, между другото). Та затова смятам, че децата трябва като са малки да играят, а като станат големи да се зачитат в книгите и да наблягат над науките.

Бъди здрава!