Джени, ти самата знаеш, срамежливи деца е имало и ще има. Твойто дете е от децата, които получавайки информация, могат бързо и точно да я анализират, "усетят" и запомнят. Значи, че детето в интелектуално развитие е по-напред. Но ти знаеш, че развитието на човека е освен в интелектуално отношение, още и във физическо, психологическо, интуитивно и социално отношение, развитие и на говорната реч и т.н. Просто тези различни страни на развитието на човека не вървят непременно заедно. В конкретния случай детето няма достатъчно социален опит, т.е. достатъчно опит в общуването и изразяването с различни хора и общества (въпреки богатите й познанията) . И в това няма нищо лошо. Както казват и по-горе другите хора тук, достатъчно е да я обичаш и така да продължаваш да я запознаваш с разнообразието на света под формата на игри. Ако нещо трябва да правиш въобще, то това е да стимулираш развитието й в социално отношение, което постепенно ще й даде достатъчно самочувствие и самостоятелност сред хората. Например може да й "гласуваш" доверие да отиде и да пазарува нещо сама или да попита тя самата непознат човек за непознат адрес, когато сте заедно, или да я запознаваш с хора с различни интереси и общества, а най-добре да общува с връстниците си, колкото може по-често и когато възникне някакъв проблем между тях, да я оставиш да го разреши сама, а не ти или някой друг възрастен и т.н. Спомням си, когато децата ми бяха на същата възраст, как винаги в градинката някоя майка им "диктуваше" на какво и как да играят. В детската градина пак същото, повечето учителки нямаха търпение да оставят децата сами и със собствена инициатива да направят една или друга игра или да разрешават сами недорозуменията по между си. Това, което трябва да посочват възрастните на децата, според мен, е различни алтернативни начини, които не са непременно единствено правилните. Обаче израстването в социално отношение на детето, от своя страна, ще доведе до по-сериозното й поведение, т.е. по-малко инфантилност, по-малко детинско поведение. Но трябва ли детето ти да пораства толкова бързо? Важното е да спазваш мярката, за което не се съмнявам, ако запазиш спокойствие и достатъчно родителско самочувствие. Всяко нещо с времето си.