|
Подхващам тази тема, не за да хвърлям камъни в нечия градинка, а за да предпазя начинаещите пилоти на парапланери.
Случката е следната:
От доста време си мечтая да полетя. Единствения достъпен начин да го направя се оказа парланеризмът.
Миналото лято след проучване на "пазара" (главно чрез интернет) се записах за обучение в клуб "Летете с нас".
От началото всичко изглеждаше нормално. Инструктаж, филмчета, тичане по поляната край Расник и Бистрица, напътствия по радиостанцията и т.н.
Инструкторите изглеждаха готини (Мариан и Пешо). Винаги готови да помогнат, а след полети ходихме на по биричка ....
Но един хубав есенен ден идилията свърши.
Летяхме на Бистрица. Беше 10-я ми полет. Вятърът беше на пориви. Вече бях направил 1 или 2 полета.
Инструктор ми беше Пешо.
Седяхме си горе на хълма и чакахме да се появи насрещен вятър. Когато лентичката се надигна Пешo извика - хайде давай. Аз вдигнах параплана и се затичах по хълма надолу.
Друг път след няколко крачки вече бях във въздуха, но не и този път. Явно поривът на вятъра беше спрял.
Когато осъзнах това, вече се бях засилил надолу. Освен това инструкторите ме бяха "учили", да тичам докато не отлепя със сигурност и дори когато вече съм във въздуха да продължавам да правя крачки.
Тичайки надолу чух пешо да ми вика да спра. Да ама как се спират 100 кила засилени надолу по стръмен хълм? Заоглеждах се за подходящо място, където да се "катурна”, без да се повредя, когато чух приглушен хрущящ звук.
В първия момент помислих, че съм стъпил върху клечка. Погледнах в краката си и не видях такова нещо. Тогава осъзнах какво е станало. Кракът ми. Тогава още не знаех кой е (заради шока явно). Но при следващата ми крачка бях на земята.
Свих си десния крак. Добре значи не е той. Опитах се да свия и левия, когато видях как кракът ми от бедрото до над "кубинката" се завъртя, а останалата част си остана да си лежи на земята.
В този момент се развиках. Не от болка. Това го понасям, а от ЯД. Защото ми стана пределно ясно какво ме чака от тук нататък и че ще трябва да се простя с парапланеризма.
От там може да се каже, че късметът ми проработи. Сред курсистите имаше доктор, който професионално ме шинира с подръчни материали. Яките мъжаги бяха достатъчно и ме пренесоха ме със сбруята до върха. Линейкаджията излезе пич и качи колата чак до горе.
Ще се възползвам от случая да благодаря на всички тези хора за помощта, която ми оказаха. Не съм ги виждал от тогава, а и нямаше как да им взема координатите. Но наистина съм им адски благодарен.
Оказа се, че имам така нареченото "спираловидно счупване". Ще пропусна перипетиите с Пирогов (тези там са конкуренция на Менгеле), пробиването на крака ми с обикновена дърводелска дрелка и т.н. Това е отделна тема. Само ще ви кажа, че счупването на крак не е шега работа. Може да ви коства не само походката но и живота.
И така най-сетне по същността на темата.
Очаквах, че след тази случка инспекторите да дойдат да ме видят. Тази надежда изчезна след няколко дни. После се надявах поне да се обадят да ме чуят как съм и да се разберем как да си взема нещата които останаха при тях. И това не се случи.
Накрая изпратих приятелката си при тях да ми прибере нещата и да попита в кое дружество са ми направили застраховка.
(Оказа се, че за да ми се гарантира нормално зарастване на крака трябва да ми се сложи 40 см. пирон. Той струва 1100 лв. + допълнително няколкостотин лева за лекарства. И тези разходи не се покриват от Здравната каса. Ако не ги дам имам трябва да нося гипс поне 3 месеца + голяма вероятност да остана куц за цял живот или междувременно да"хвърля топа" заради засядане на тромб в мозъка).
И знаете ли какво се оказа. Не са ми направили застраховка!
Вярно, че и вината отчасти е моя. Трябваше да се поинтересувам от това при записването. Но честно казано не беше минало през ума. Мислех си, че всичко си влиза в цената.
Още повече, че 2-3 седмици преди моя случай едно момче (обучаем) от “Летете с нас" си счупи глезана, при подобни обстоятелства.
И така до ден днешен нито съм ги виждал нито съм ги чувал тези "момчета". Вярно е, че и аз не съм ги търсил, но ако това стане, то ще чрез адвоката ми като им предявя иск.
Изобщо не ми се иска да го правя, и със сигурност нямаше да го направя, ако поне се бяха обадили да ме чуят как съм.
Поведението на "инструкторите" от "Летете с нас" за мен е неетично, безотговорно и абсолютно нечовешко.
Не мога да си представя, че ако се случи нещо с човек, който е доверил живота и здравето в ръцете ми аз просто ще се направя, че нищо не е станало.
Това е извън каквато и да било човещина, да не говорим, че хората посветили се на небето уж били по-благородни.
И така съветът ми към всички начинаещи: Интересувайте се това да ви предоставят пълна документация, когато се записвате за подобен курс.
Материали - на ръка, за да се подготвяте и самостоятелно. Не само филмчета и разказчета. Вижте дали клубът има учебна програма.
Не знам тези клубове да се лицензират от някого в БГ, но поне да изглежда, че се стараят да правят нещата както трябва.
Нека при вас има копие от договора и удостоверение за всеки етап от курса.т.н.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се уверете, че са ви направили застраховка или си направете сами такава.
НЕ бъдете самонадеяни и не се предоверявайте на инструкторите. Ако нещо ви се струва нередно, опасно или съмнително. НЕ ГО ПРАВЕТЕ. По добре с наранена гордост отколкото 2 метра под земята.
и
НЕ "ЛЕТЕТЕ С ТЯХ"
|
Бъдете внимателни или никога "Летете с нас"
