Независимо дали изповядват анимизъм или някоя по-обхватна религия, носители на духа са - поетите, също хора, въплътили модела на човешки отношения, харизматични лидери и т.н. Да вземем атеистическата поезия - тя просто няма нужда от коментар, често не носи никакъв дух. Да вземем харизматичните лидери при атеизма - ако това са примерно нашите интелектуалци, то не знам тяхната харизма да постига много. Ако вземем въплъщението на човешки взаимоотношения, то дали Мая Манолова е достатъчна като ниво. Ако вземем естетика и архитектура - панелени блокове на изсток или свръхоскъпени талашитени къщи на запад. Не постигат особено изразяване на дух. Значи виждаме на няколко нива, че атеизмът няма идея от развитие на човешкия дух и не схваща добре тези въпроси. Получава се двойната линия атеизъм-комерсиализъм, която направо "кънти".
Музика - поп на запад, чалга на изток. Писатели - предимно глупаци, примерно фантасти-техничари*, литература за женички, рутинирани професионалисти, пишещи, защото е много "умно" и така са ги обучили, журналисти, които се занимават с "отразяване" на събития. Литература като психоанализа или целяща технически и професионални постижения и съвети, но така отдалечена от някакъв дух. Духовна литература като фантасмагории на разглезени женички (от времето на Людмила Живкова и "бялото братство", през самовъзвеличаващите се номенклатурни кръгове). Накратко бездуховници на много места.
________
* За хора от техническите професии една възможност е първо да усетят някакъв дух свързан с технологиите, но това не може да стане за сметка на изземване на мястото на "цялостния дух". Много фантасти и по-скоро техните читатели могат да спрат на това междинно ниво и остатъкът от времето им да премине в циркулиране на литература, която е "интересна", вместо да имаме и стремеж към духа, откриването на духа, разбирне на неговия баланс и т.н. Само че това не става като някакви препоръки на хуманитари - добре е за обществото това и това. Въпросът е духът да се движи в тази посока, но това нито да е самовглъбено и откъснато от времето и мястото, нито да е преповтаряне на някаква шаблонна формулировка. Накратко това да е като поезия, но правилна поезия.
Редактирано от dnaunseq на 24.11.13 14:16.
|