Освен всичко останало имам една лична причина, за да ми е интересно да ви чета - когато коментирам из клубовете, не рядко забелязвам как събеседниците не просто, че не са разбрали какво им казвам, а че и както да го кажа, пак няма да ме разберат, естествено това го отдавам на тяхната интелигентност, но в същата доза го отдавам и на начина ми на изказ. Та, като ви чета не рядко, се озовавам точно в тяхната позиция - не мога да разбера какво сте вложили в написаното и сега в случая, има ли сарказъм, няма ли, бъзик ли е или споделяте мнението ми. Това за мен е забавно - една от причините да пиша в такива теми и клубове, е че искам да се почувствам в състояние на незнание, да усетя липсата на здрава земя под краката си, защото бога ми, този ми полу- талант да съумявам в критиката си, аргументите и анализите, от край време ми е пречка.

В изблик на искреност, ще кажа, че ми липсват хората с духовна жилка, като вашата - да видиш собствената си глупост действа толкова отрезвяващо, че радостта веднага се ражда от само себе си и ...... някак ти става леко. :Д