|
Ден четвърти.
Събудихме се леко изгърбени оказа се, че сме спали по добре в резервата на тясната и крива пътека в бурната вечер от колкото тук. Трябваше да правя кафе и закуска, но възможноста да ме глобят за палене на огън ама хич не ми хареса. Най накрая се престраших слаб огън и никакво тлеене. След кафето и закуската започнахме да прибериме оставихме огъня да тлее така че да остане само пепел след което изсипах част от водата. Тук малко си престъпих принципите и оставихме малко боклук в огасеното огнище. Кофти, но пък може да послужи на някой за разпалка. След около половин час стигнахме разклона за мостово стори ми се че има някакви хора които къмпингуват там след около още половин час се спряхме на една беседка със чешма точно край Шилденския камък.
Заредихме вода, направихме по още едно кафе 3в1. И точно тогава спря един трабант хората също зареждаха вода. Тук пак почнахме разговор този път за това къде сме лагерували, оказа се че сме ги видели на разклона да гасят огън от къмпингуващи.
Е това не беше нашия огън аз нашия си го изгасих първо го изчаках да изгори всичко да стане на пепел и след това го заляхме с вода и утайка от кафе. Освен това сложих найлонава кeсия с счупена пласмосава чиния, ако имаше и малко жар те щяха да се стопят. Как да е, важното е че нито ние нито някой друг е успял да запали гората. На раздяла за наш късмет хората ни предложиха да ни хвърлят ако не ни пука че ще се возим отзад в пикапа без седалки. Ура да си почиваме в движение това е супер.
И тук картата беше невярна черния път показан на картата към махалите под белинташ в същност си беше прилично шосе при това далеч по дълго от колкото бих го сметнал по карта. Мога да кажа само ужасно добър късмет че всичко това не го минахме пеш. Хвърлиха ни точно под пътя за белинташ. Тук имаше същия фен като нас с определено магьоснически вид сиви коси и очи, на не повече от 30 с вече поопразнена раничка а и както самия той каза с по омекнали крака. До колкото го разбрах той идваше от караджов камък и белинташ и се прибираше към асеновград, накратко ни каза къде да дирим прекия път и тъкмо излезе късмета в стопа. Скоро стигнахме чешмата за която каза там се бяха събрали доста народ на трапеза, ние само попитахме "А сега на къде" и те ни опътиха с предупреждение за пепелянките. Горе беше пълно с хора ние бяхме позагубили представа за времето, но че е неделен ден си личеше от всякъде.
Горе седяхме с часове, хапнахме пинахме успях да направя лимонада с половин лимон вода и захар отрази ни се страхотно още повече че самоделния ми термос доста добре подържаше студена температурата на водата. После имаше печене по скалите, много ми харесаха кладенците в тях се виждаха едни бръмбари които през минутка се гмуркаха и то надълбоко във водата. Някой от дупките в скалите наистина имаха страни форми като звездни карти, други явно служеха за осветление и по голям драматизъм в представянето на мистериите. Трябваше да определим и пътя утре вече трябваше да си ходим, но щеше да е добре ако преди това стигнехме до мостово за да видим камения мост и до кръстова гора. Пътя по шосето изглеждаше потресаващо дълъг но с шанс за стоп. Другия вариянт беше да намерим пряк път през белинташ да стигнем до реката долу и така на пряко до мостово.
Една жена ми се стори местна за това реших да я поразпитам , и тя се оказа от тополово но като повечето жени толкова и е ориентацията. Каза обаче че мъжъ и доста чува петлите да го изчакаме. Междувремено разказа една легенда за Шилденския камък който се виждаше от тук. Каза че там има една висока отвесна скала на която висели метални хълки, тези хълки дядовците разказвали че са от времената когато средиземно море стигало до там, на тях закачали галерите. Тая легенда съм я слушал и в село табачка русенско макар че малко не ми беше ясно как ако там е било дъно на море някой ще направи кей и то в каньона. Как да е тук проявих орловия си поглед и смаех жената наистина успях да позная кое е мостово но успях да видя и кръст на кръстова гора който само мъжа на жената успя да разпознае защото е бил там и преди. За съжаление обаче и той не знаеше дали има път за надолу.
Следващото интересно нещо което се случи вече беше в небето, някога в античния свят е имало техника за гадаене по птиците. Това което се случи пред нас определено беше някаква поличба. Един щъркел летеше високо със страни маневри докато 6 грабливи птици го преследваха, явно че неможеха да го хванат или убият, но маневрите им съвсем ясно се опитваха да го прогонят. Гледката беше доста вълнуваща майсторски пилотаж от всички страни, накрая май все пак щъркела си вдигна чукалата.
Накрая все пак решихме ще дирим пряк път под белинташ щом има махали има и пътеки до долу.
Първо слязахме в махалата до Белинташ там все пак видяхме хора които ни посочиха пътеката за следващата мъхала. От горе между двете махали се виждаше една голяма скала която ми беше любопитно как ще заобиколим или прескочим, но преди това стигнахме до друго препятствие. На пръв поглед пътека като пътека леко позатрупана с камъни които явно се свличаха постояно от горе. Камъните обаче висяха над един каменен улей по гладък от тези за боб слей, човек се запитва коя ли е тази стихия която така добре е шлефовала улея. Явно скалите бяха закрепени с метални клинове и все пак човек никога не знае кои ще са фаталните 90кг(70кг аз + 20кг раница) които ще отприщят стихията. Така де при всички положения аз тежаха повече от Сис а и раницата ми беше по тежка ако нещо щеше да става щеше да стане докато аз преминавам, за това и минах пръв след като не стана нищо и тя ме последва.
Скалата която толкова ме тревожеше обаче се оказа с един малък проход, пред нас вече се виждаше интересна сграда която предположихме че е заведението за което ни казаха в предната махала. Така и се оказа в същност това беше вилно селище Сабази. Почерпихме се с бира, снимах един як петел паун и една каракачанка. Която между впрочем първоначално ми налетя, но с която станахме бързо приятели. Единственото неприятно нещо беше че бирата беше по 2,50 малко над възможностите на туристи от нашия тип. Иначе тук всичко беше доста над очакванията ми много битово и семпло че дори и с минерална вода. След биричката попитах дали можем да заредим и да ни опътят за махалата сини връх, едно момчетата които работеше там беше безкрайно любезно и дори ни придружи до някъде по пътя. Двете каракачанки Сара и Рекс тръгнаха с нас точно когато си помислих че ще се оправим сами по пътеките и момчето си замина стигнахме до поредната глуха. Поне по това което ми обясни трябваше да заобиколим дерето преди да слезем, ужас от другата страна на дерето изглеждаше непроходимо и без пътека за това се спуснахме направо с него. Каракачанките ни водеха те търчаха насам на там и показваха от къде може да минем дори и през местата които май не им харесаха. Дерето беше гадно макар и сухо камъните бяха хлъзгави а аз не знаех кога ще стигнем до някоя по голяма скала която през дъжд щеше да е впечатлващ водопад. Сис падна 2 пъти аз един тя обаче се натърти повече мене ме спаси палатката която и двата пъти омекотяваше или директно падане по задник или пързулване по някой скален канал. Най накрая се добрахме до пътека този път тръгнахме по нея и то за късмет предполагаемия водопад се оказа 10 м по напред. Тук имаше впечатлвяащи скали най интересните бяха няколко яйцевидни скали от по над 10-20 тона които бяха наредени едни върхо други като скулптори. Гледах да не си задавам въпроси как са се появили и без това бях уморен. Най сетне долу каракачанките са все още с нас до кога ли?
Минахме през една поляна с кончета на които бяха сложили чанове и дрънкаха като камбанария по велик ден. На следващата поляна до реката решихме да лагеруваме мястото беше чудесно с много дърва и супер поляна . Вече нямахме хляб дори последните трохи ги дадохме на Сара тя пък прокуди рекс на другия бряг на реката. Тая вечер щяхме да сме на спагети и картофено пюре.
Нощното небе беше невероятно ясно виждаха се дори звезди за които повечето хора не подозират че ги има. Не бяхме си правили снимки край огъня и за това решихме някъде към 22:00 да поправим този пропуск. Искарах фотоапарата нагласих го на триножника и точно тогава от гората се чу тупуркане, пращене на клони и изобщо звуци от нещо огромно което приближава въпреки мрачната гора.
Двете кучето едновремено се разлаеха и се спуснаха към гората сис изпищя в тая цялата суматоха и аз се шокирах. Викнах на Сис да свети с челника към гората докато аз се опитвах едновремено да прибера фотоапарата и да извадя пистолета.Пращене трошене лай Сис ми вика да стрелям, как пък ли не дори не заредих не стрелям на хаос и без това патроните не са много, накарах я да застане до мен и да свети с челника в същата посока. Оф защо жените винаги се шакат толкова, определено паниката им допълнително ме изнервя. Каквото и да беше това май каракачанките го оплашиха, на нас ни остана само да се чудим какво ли беше. Сара ни пази цяла вечер до сутринта тя ни стоеше до палатката. Беше цяло чудо че Сис преди се шашкаше доста повече от къде по безобидни шумове, тази вечер чух още веднъж подобно трополене но тоя път някъде далеч, каракачанкта отнов вдигна гирлотия но от това май само аз се събудих.
|
Re: Ден четвърти [re: БoянlYl]
