|
|
| Тема |
 Ден втори [re: БoянlYl] |
|
| Автор |
БoянlYl (магесник) |
|
| Публикувано | 11.07.08 12:20 |
|
|
|
Нормално Мъжете са по ранобудни станах запалих огън сложих кафето,
направих няколко снимки на природата на пеперудките, паячетата и
всичко останало което ми хареса.
В далечената се виждаше връх червената стена страно до тоя момент и на двамата мястото ни се струваше недостъпно и изобщо не ни минаваше през акъл че пътя ни ще мине и от там.
Време беше да събудя Сис. Утрото без кафе и се вижда
трудно, но докато не изпием кафето няма как да направим закуската.
Една овесена каша и сме заредени с енергия за път оставяме огъня да
догори до като приберем багажа а това което остане в пепелта го
заливаме с вода с надежда да има малко по нагоре някой извор.
Голям късмет едва тръгнали се оказа че има още няколко местенца за
къмпинг като едното дори е до чешмичка. Презареждаме и продължаваме.
Скоро вече влязахме в резерват червената стена а след малко стигнахме
и Аязмото, параклиса беше хубав с вековни дървета презаредихме с вода
от тук.
Снимах и няколко стенописа така наречените 4 свещени живи
създания, много важен астрологичен символ взаимстван от зороастризма
от евреите по времето когато са били в плен на Персите. Сис хвърли
една монета в басейнчето на аязмото а понеже аз нямах стотинки,
наскоро бяха ми подарили едно камъче от камен бряг което носело
късмет. За миг си помислих че на камъчето може би му било доста по
добре във водата а може би и на мен би ми донесло повече късмет ако го
хвърля във водата. За това си пожелах късмет и го оставих в басейна на
аязмото в самото сърце на параклиса.
Отново поехме на път скоро жълтата маркировка свърши минахме един
дървен мост и започна червена. Пътя се разклони и тук за пръв път
започна дилемата "А сега на къде". По коритото на реката беше диво и
явно пътеката беше животинска снимах нещо като водопадче и решихме да
тръгнем по култивираната пътека и без това на картата беше показано че
пътя прави обратен завой над аязмото и минава над него. След 20 м ново
разклонение отново поехме по култивираната пътека но скоро тя свърши в
последния параклис, една площадка с панорама и една изкъртена стена
след която имаше пътека която според мен не водеше на където трябва за
това и се върнахме назад, зад параклиса имаше друга пътека която
според мен се свързваше с пътя от долу за това и тръгнахме на там.
От тук вече започваше дивотията пътеката повече приличаше на животинска от колкото на туристическа.
Маркировката беше рядка с друг цвят и
изобщо не бяхме сигурни на къде води. За миг я загубихме пред нас
имаше дере заобиколено от скали, едва ли се минава от там, тръгнахме
на горе. Няколко крачки и пред очите ми се появи видение видях се на
една от скалите над мен с друг човек и там беше пътеката. Просто много
силно дежаву. Няколко крачки и отново видяхме изгубения маркер, той
наистина ни отведе на скалата а там с червени букви пишеше
марциганица. На самата скала пътя изглеждаше все едно свършва но се
оказа че като се шмугнеш у едни драки се минава по една тясна пътечка
над деренцето през което се отказахме да минем. След 50м отново
изгубихме маркировката а пътеката се разклоняваше, спряхме и аз
тръгнах без раница по едната животинска пътечка малко по надолу видях
нещо страно за насред гората. Голямо камено корито, за какво ли
служеше и на кой му бе хрумнало да го направи точно тук.
Обърнах се и видях продължението на маркировката точно в обратна посока. Поехме нагоре, пътеката беше тясна с хлъзгави камъчета и обикаляхме хълма
точно над разни урви. Последва малко слизане и ново загубване на
маркировка и пътека. Тази пътеката свърши над една супер стръмнина
която по лесно бихме преминали с търкаляния и други акробатични номера
от колкото на 2 крака. Пътека вече никъде не се виждаше а пътя на
обратно почна да ни се струва немислим. Върнахме се на последния
маркер и поседнахме, след минута ми хрумна че зад най големите драки
до маркера може да има път, оказах се прав.
Последва спускане в една широка и тъмна гора, тук ни стреснаха 2
големи птици които прелетяха на метри от нас и дори неможахме да
разберем какви са орли, сови или нещо друго но размаха на крилете им
определено ни се стори внушителен. За съжаление нямам рефлекси на
каубои дори неможах да сваря да извадя фотоапарата. Гората тук беше
доста прохладна и мрачна и решихме да направим обедна почивка. След
хапване и четене на Тери Пратчет небето съвсем притъмня за това
намерихме за по разумно да потеглим отново на път. Последва едно
кошмарно катерене като при това маркировката подозрително се виеше в
обратна посока на тази от която дойдохме по баира. Вече ни се искаше
да идва края или поне да разберем връщаме ли се или вървим на където
трябва за това и почнахме да се обнадеждаваме в момента в който
започнахме да виждаме небето над гората. Стигнахме на малък островърх
хребет от тук ни стана ясно че това е само началото, но гледката си я
биваше.
Сис без да иска стъпка една умряла змия разкъсана от орел или
нещо подобно. Е поне вече знаехме че не се връщаме назад явно просто
заобикаляхме една от урвите врязани в билото на планината. В
далечината беше мътно и се чуваше тътена на буря. Малка почивка и
отново на горе, и така до един момент когато стигнахме следващия
подобен участък. маркировката отново изчезна пътят също този път
безследно. От едната страна имаше скала по която можехме да вървим, но
мисълта да сме на ръба на пропаста не ми хареса другия вариянт беше да
се движим на някъде по животинските пътечки и все по стръмните баири.
Един час лутане и чудене на къде да хванем ме убеди че по добре да
цепим на къде да е на горе и да се мъчем да хванем някакво било от
колкото да седим и чакаме бурята.
Скоро отново стигнахме някакво било
за наж ужас пред нас вече се виждаше Червената скала и означаваше че
има поне още няколко часа ходене неизвестно на къде без маркировка и
път, тук под самия връх беше пълно с паднали дървета. Вятъра се
засилваше а гръмотевиците приближаваха, беше 7 а изглеждаше мрачно все
едно е 9 вечерта. Изключихме ГСМ защото действат като гръмоотводи и
решихме да се изфорсираме за последно, за късмет отново попаднахме на
маркировка. Пътя ставаше зле а в тъмното вероятноста да се объркаме
все по голяма. Вятъра бучи а на няколко места минахме и през
каменопади май беше вече време да се спрем. Хвърлихме всичко метално
от нас и започнахме да се обличаме. Метнахме дъждобраните и дъжда
заваля изкарахме един найлон загърнахме се и седнахме на една канара
в очакване дъжда да спре. След час вече гърбовете ни наболяваха и
нямаше изглед да стане по добре за това трябваше да си направим
заслон. На пътя нямаше място за палатка за това трябваше да се
импровизира. Изкарахме шалтетата опънахме найлона над едно паднало
дърво и се свряхме от долу.
След малко вече бяхме заспали от изтощение. Към 11 се събудихме от глад и изядохме една полусорова наденица с малко хляб, дъжда беше спрял но имаше вятър и беше студено.
Този път заспахме трудно като през повечето време чувахме разни страни
звуци ту коли, ту шум от водопад аз дори чух някаква жена да държи реч
по микрофон. Всичко това ни се струваше укорожаващо защото си мислихме
че хижата е близо. Все пак вечерта отмина без повече инциденти.
Редактирано от Last Roman на 11.07.08 13:32.
| |
| |
| 
|
|
