Re: Конкурентите Христови / Религия и мистика / Езичество

Нито една проповед на Христос не е достигнала в оригинал до нас. Даже не знаем същността на учението му. Имаме преразказани от последователите му събития, допълвани през вековете от хора, които са интерпретирали учението на Христос по свой начин.
И разбира се проповедта и апостолската дейност на Павел са се оказали решаващи за Християнството, защото именно той се е установил в столицата на империята и започнал масивна агитационна дейност сред низшите слоеве на обществото. Целта му е била точно метрополията. В Юдея го чакало пребиване с камъни за богохулство, така че човекът нямал какво за губене.
Християни в Рим имаме още по времето на Клавдий. Даже последният ги изгонва, заедно с евреите, поради избухналите размирици помежду им.
Но Християнството през 1-2 в. няма някаква стройна организация, камо ли идеология, чак след 155 г. Юстин Философ формулира основните му принципи и започва диспут, в който защитава новата религия. Всъщност Християнството става по-приемливо за жителите на империята именно след като се елинизира. Нативното Християнство било доста диво и отблъскващо - поредната еврейска секта, проповядваща презрение към живота и обещаваща райски живот на малцината избрани след връщането на месията. Но минавали години, месията не идвал, затова проповедниците на Християнството го адаптирали към "езическия" живот - взаимствали ритуали и идеи от другите култове.
Павел е първият видоизменител на Християнството, което както и всички останали еврейски секти било предназначено за разпространение единствено сред "богоизбрания" народ. Но явно римското гражданство е оказало ефект на нашия човек и той почнал мисионерската си дейност сред гърци и римляни. Оттам и конфликтът му с Яков и неуспешният опит на Петър да ги помири. Но както показала историята църквата на Яков не оцеляла, а щеше да е интересно да се сравнят разликите й с тази на Павел.
Друг проблем са отпадналите евангелия, които са признати за недействителни пак от хора, нито виждали, нито чували Христос и кой и да е от апостолите му. Реформирането на първичното Християнство се осъществява на Вселенските събори през 4 в, след узаконяването му от имп. Константин.
Така че това, което разбираме днес като учение на Христос едва ли има много общо с идеите на Спасителя. Християнството е видоизменяно и приспособявано през вековете според това, дали отговаряло на разбиранията на "реформаторите". Били вмъквани нови моменти, били изключвани други и т. н. Както случая с брадвата - "Тази брадва е на дядо ми, баща ми смени дръжката й, а аз й купих ново острие"...