Всъщност този въпрос е доста безсмислен.
Болшинството от езическите общества са били на фаза родово-общинен строй, когато е било наложено християнството. Това ще рече, че човекът сам по себе си не е представлявал социална единица, а е бил просто част от рода. Родът е съществувал като едно цяло, като единен организъм, в който всеки се грижи за всеки. Затова и е нямало изобщо такава практика да се "изоставят" деца, защото за всяко дете се е грижел родът. Независимо дали майка му е там или не, дали е способна да се грижи за него или не.
Всъщност, с оглед на това какво внимание и значение се е отделяло на децата в езическите религии, най-вероятно да изоставиш дете се е считало особено тежко престъпление, не само срещу рода, но и срещу религията като цяло. Един вид обида срещу боговете. А такова нещо никой не би допуснал.

Дайте ми пепел, ще ви дам огън!