Наскоро четох същото специално за келтската църква. В началото монасите и монахините можели да живеят заедно, като "брат и сестра", само с духовна връзка (а то че невинаги е било така в действителност, е ясно). После се въвежда ред и обичаят се премахва.
В защита на детеубийците искам все пак да изтъкна, че ако се получи "сакатлък", демек дете, между двама обречени на монашество, законите и обществото са предвиждали толкова строги санкции, че в един момент за прегрешилите въпросът сигурно е изглеждал така - "или детето, или аз"...
Не е имало големи възможности за индивидуализъм през средновековието, мдам...

И още, реформата на папа Грегорий идва тъкмо поради нуждата на църквата да се стегне и да си стегне разхайтилите се служители, а това включва основно тънещите в охолство бенедиктинци и августинци и корупцията във висшите нива на клира. Ширел се е разврат, "ненормални" отношения между монасите, и изобщо духовната страна на религията е била запокитена някъде съвсем на майната си, докато виното се е леело в манастирските изби след богатата реколта от изобилните земи. Бенедиктинските манастири са били сред най-охолните места, където може да живее човек, защото са се управлявали като малки предприятия - имали са производство, с което са търгували; имали са собственост върху големи площи плодородни земи; а пък даровете и таксите за издръжка - башка. В един момент не е можело бедно семейство да си вреди децата там, понеже е имало огромна опашка по-платежоспособни родители, които искат да напъхат чедото хем да му е добре, хем да нямат грижа да му осигуряват имот ако тръгне да се жени. Да станеш монах е било изключително социално-икономически избор, не е имало много общо с духовна отдаденост. Достатъчно е било общо взето да си трети син или дъщеря...

Това е всъщност християнската алтернатива на предишното детеубийство. Преди ненужните деца са се убивали като бебета, а после понеже християнството забранява това, трябва да ги отглеждаме и като пораснат, все нанякъде да ги разкараме, така че да не пречат на икономическото състояние на братята си. И това е отговорът - пъхваме ги в манастир и забравяме за тях.

Нормално е при това положение да се шири практически разврат между монасите. Не че така е било предвидено, просто е било неизбежно. Това са хора, които са там, не защото са го пожелали с цялото си сърце, а защото за тях няма по-добра алтернатива навън. В манастира поне ще са нахранени и с покрив над главата. Навън трябва да станат просяци или съответно проститутки. Ако някой от вас трябва да избира дали да стане проститутка или монахиня, кое ще избере? Можем ли да съдим хора, пред които това са единствените пътища, че след като избират монашеството, продължават да имат нужда от сексуален живот? С всички последствия от това, разбира се. Включително и последствието, че ако не захвърлиш бебето, си вън от манастира и те чака гладна смърт плюс неизличим позор върху целия ти род.

Та папа Грегорий се усеща, че има нещо гнило в цялата тая работа с охолството, корупцията и разврата, и че това никак не е по църковному... и така, хваща се и въвежда прословутата си реформа, с която, освен другото, всички служители на църквата (не само монасите) се задължават и да водят безбрачен живот. Като казвам безбрачен, да се разбира безсексен Целибат демек.

Това успява малко да постегне редиците, доколкото развратът се измества до голяма степен извън църквата и сега вече за набавяне на секс клериците трябва да търсят другаде. По тоя повод се сещам, че тъкмо след въвеждането на реформата, в някои градове се забелязва внезапен бум на проституцията.
По принцип в Европа малко по-строго се следи за изпълнението на новите повели, но в Скандинавия специално никога целибатът не е бил изпълняван и вземан насериозно, от никого. В смисъл никой не е очаквал от църковните служители да живеят без секс. От монасите - да. Но от тези дето са по градовете - да не са луди. (Визирам Берген специално, за където се знае, че проституцията е била сред основните търговии.) И при голямото предлагане на навити норвежки, кой би могъл да им се сърди А официалното изискване да са "безбрачни" си е спазено - нали не се женят за тях...

Аз затва ги харесвам францисканците, щото в тая среда се пръкват като едни тотални романтици такива, идеалисти отвсякъде, света ще оправят... Техният орден възниква също като реакция срещу изпортването на монашеството и полага грижи да не се поддаде на същото изпортване. Насочва се към най-бедните и болните, към бездомните градски чеда, и проповядва на тях, понеже Христовото слово трябва да стигне до всички. Не притежава собственост и не развива никаква икономическа дейност, живее само от просия, от благоволението на гражданите да им подхвърлят някоя монета и храна, монахът е длъжен да се задоволи с малко.
Хубава идеология.
Цяло чудо е, че папата се е усетил да вземе ордена под покровителството си, иначе като нищо да са били обявени за ерес и изтребени - много са били неудобни на старите монашески ордени и големи вражди са се вихрели.

Абе аз пак се отплеснах. Ама приятна ми е темата, кво да правя

No power in the 'verse can stop me!