хмм... детска игра...
виж отговора ми към Лорета за това коя традиция е жива и коя - не. да се опитваш да реконструираш нещо запазило се само като фрагменти във фолклора и да правиш от него религия - ето това е детска игра. ша ма прощаваш, ама си е така. замисли се колко от това "съживено" чудо ще бъде автентично и колко от него ще е нещо, дето ти сам си си го измислил...
разбирам, че всичко това е само от патриотични чувства и неприязън към настоящото международно положение. говориш за глобализация и т.н., но това са политически аргументи, които, мене ако питаш, е по-добре да си останат възможно най-далеч от един истински разговор за духовния живот на човека.
пак казвам, лично аз бих потърсил Традицията там, където тя все още е жива и се практикува. и това не е за да се правя на интересен, а защото тук просто не е останало нищо под формата на жива езическа религия. а, докосвайки се до една жива традиция, мога да вляза в досег с представи, които ще са много по-близки до тези, които и мойте предци са имали, отколкото ако седна да си ги измислям сам.
подценяваш ролята на универсалиите, много я подценяваш! в ритуала, празника, мистерията целта не е да се подчертаят разликите. аналитичното разделяне и класифицирането на света по родове и видове, подчертаването на спецификата на всяко едно нещо е характерно за ежедневното мислене. точно това се преодолява в екстаза на празнуването. тогава се достига много надълбоко, до общите неща, до корена и основата на всичко. излизаш от ритуала пречистен именно защото той ти е показал основата на твоята човечност, на това, че си човешко същество, и твоето място в света като такова.
това не е обезличаване. това става като част от един ритъм делник-празник, в който подобно усещане се постига само в отделни специални моменти на просветление, след което животът се връща в нормалното си русло. иначе не би могло и да бъде. обезличаването е приоритет на тоталитарните системи, които се опитват да направят празник и екстаз от цялото ежедневие, от тоталността на живота. човек трябва да марширува в крак с всички, да ликува постоянно поради закрилата на Партията и Лидера, да вее знамена и пее радостни песни колкото може по-често.
нищо не е по-чуждо на духа на езичеството. в него има ритъм и хармония между миговете, в които отчетливо да чувстваш индивидуалността на всяко нещо, трезво да разбираш своеобразието на своя личен път, и миговете,в които да виждаш как всичко се слива в един пулс и границите на егото и индивидуалността отпадат - само за да се възродят по-ясни и силни след това.
La vraie vie est absente. Nous ne sommes pas au monde.
|