|
Наименованията на славянския паганизъм са много и често дискутирани. Всяко от тях има и поддръжници, и противници; някои имат добра аргументация, но и добро опровержение. Ето защо всеки сам решава как да нарича следваната от него езическа традиция. Тук ние можем само да изложим нашето виждане по въпроса.
Как самите древни славяни са наричали религията си, ние никога няма да узнаем със сигурност. Под въпрос е дали изобщо са я наричали някак, след като не са познавали друга и тя е била просто част от начина им на живот.
Според нас удачно е днес да наричаме езичеството със собственото му име - езичество. Най-силният довод е, че повече от хиляда години тази дума се е запазила в езика ни и обозначава именно предхристиянската ситема от вярвания на предците ни. В старобългарски думата iензыкъ има три значения: 1. Език (орган); 2. Език, реч; 3. Народ, племе;
Именно от третото значение на език се развива и терминът езичество, т.е. народоверие, народна традиция, народна религия - родна, а не чужда (като християнството). И дълго след християнизацията на българите езичеството остава именно народна вяра - на обикновения народ - докато християнството е било религия на аристокрацията, на елита, възприета само за да се разграничи той по-ясно от простолюдието. Производни на езичество са езически, езичник, езичници.
Често и оправдано се използва наименованието стара вяра, староверие. Това е асоциативно нарицателно име за предхристиянската религия на славяните, която е буквално и хронологически старата вяра на дедите ни, тази която е била изместена от новата - християнството. Производни на староверие са староверски, староверец, староверци.
Добро предложение също е думата родоверие, т.е. "вяра на рода" или "вяра в рода" (почитаща рода). И двете тълкувания еднакво сполучливо характеризират славянската религия, която едновременно е била и единствената вяра на рода, и вяра споделяна от целия род, и вяра практикувана от рода заедно, и вяра целяща добруването на рода, и вяра обожествяваща рода. Производни на родоверие са родоверски, родоверец, родоверци.
Не така подходящи са широко разпространените наименования родна вяра или родНоверие. На пръв поглед фонетично и графично разликата с родоверие е нищожна, но смислово е огромна. "Родна", "родно" е нещо изхождащо от рождението, нещо по рождение, т.е. "родна вяра" обозначава вярата ни по рождение, придобита с факта на раждането. Днес повечето от нас по рождение са православни или католици, други са мюсюлмани, но никой не е езичник по рождение, по наследство. Езичници сме по избор, по собствено убеждение, т.е. понятието "родна вяра" / "родноверие" не е приложимо в случая.
В последно време придобива популярност и названието славянство, което носи явни плюсове и минуси. От една страна логично е да се идентифицира славянската религия с производно на етнонима на хората, които са я изповядвали. От друга страна славянство би могло да означава всичко свързано със славянската култура и народност, а не само езичеството, т.е. този термин е твърде широк и поради това не е достатъчно удобен за тясно, конкретно обозначаване на славянския паганизъм. Още повече, чисто граматично, от думата славянство не могат да се изведат практични производни.
Голям брой други названия също се употребяват от езичниците, но са по-слабо разпространени и по тази причина няма да им отделим място тук.
Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.
|
Относно названието на славянската езическа религия
