В ръкопис от X век, който се пази в манастира „Св. Анастасий" край Солун, е казано: „Християнският обичай да се поднасят вапиани яйца съществува от апостолски времена и е получил своето начало от Св. Мария Магдалена. Тя, по предание, като дошла в Рим, явила се пред императора Тиберий, подала му червено яйце и казала: „Христос воскресе!" По този начин обявила своята вяра. А християните от тогава започнали да й подражават. в друго предание се раз-казва, че след смъртта на Христос седем юдеи се събрали на пир. На масата била сложена печена кокошка и твърдо сварени яйца. По време на гощавката един от юдеите казал, че Исус ще възкръсне на третия ден. Стопанинът възразил: „Когато кокошката на масата оживее, а яйцата станат червени, тогава ще възкръсне и топ!" в същия миг яйцата изменили своя цвят, а кокошката оживяла.
Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI век. в Западна България шарените яйца наричат „перашки". Някои изследователи смятат, че името „перашка" е производно от праславянската дума „пер" със значение „бия, удрям, бие град, удря гръм", като възлиза към по-стара дума „квер" със значение „дъб", от която е произлязло името „Перун" - названието на бога на гръмотевиците. При това по дребните български земи четвъртъците са тачени като дни против гръм и да не бие град по нивите. Защото четвъртък се е смятал за ден на Перун, името „Перундан" (Перунов ден) е със значение „четвъртък" в езика на по-лабските славяни. в това е и унаследената традиция яйцата да се боядисват в четвъртък.
В стари времена рисуването на великденските яйца ставало предимно в селата. За града това било нетипично явление. изключение са били гравюрите на монасите от по-големите български манастири, иначе боядисването и изписването на яйцата било задължение еднакво за моми и за възрастни жени и продължавало и в събота, но тайно, за да не бъдат урочасани яйцата от зли очи.

Боли ме фара кой си, и от кой обществен слой си ...