Факта е, че "следващия живот" е в сферата на вярването при мен, всичките тези теории: живот след смъртта, прераждане, вечен живот, райската градина или пъклото; лежат на една и съща основа при мен, хипотези извън моя опит. Единствения рационален аргумент, който намирам е, че в съзнанието ни има спомени от някакво друго време, пространство и личност - пряка опитност, с което също нямам, но явно има начини да се придобие известна такава. Ок, но все пак първо, че нямам такава опитност т.е. налага ми се да приема на чисто доверие; и второ в случай, че не мога да проверя достоверността на преживените спомени - пак ще трябва просто да вярвам.
Не съм навит така, което също може да се нарече самоограничение, но ..... наистина отказвам да приема нещо толкова сериозно и значимо просто на вярване. По този въпрос дали ще вярвам на теб, на Буда, на Ошо, на майка ми, на логиката, на текстове от древността или на най- съвременни научни изследвания, и открития за мен няма разлика - нямам в ръцете си факти, само теория. Ако ти имаш някакви факти бих те изслушал, но не очаквай да ти повярвам. Това не е тема табу, а вярване, за което съм си поставил табу - без факти да не вярвам. В информативен аспект съм се интересувал, търсил и чел не малко по темата - не отричам твърденията на някои хора, но не мога и да повярвам, докато нямам своя опитност. Налице са много по- рационални и произтичащи от опита аргументи в полза на противоположното предположение - умираме и толкоз - които са много по- основателни, а и повече, като количество.
Не ме разбирай погрешно - не пренебрегвам останалото, което ми написа, но по въпроса за прераждането ми се иска да постигнем поне някакъв ясен консенсус, защото се получава голямо разминаване м/у нас, тъй като ти често намесваш прераждането в разговора.
|