Защото съм с ограничени възможности Миро.
Здравей,
Сякаш не ме познаваш - сякаш не съм разкрил във форума, колкото се може повече от живота ми, именно за да бъдете наясно за обстоятелствата (във всеки смисъл на думата), в които се намирам: тъй като все пак съм ви гласувал доверие за неща, които са ми от значение.
Аз не мога просто ей така да си хвана багажа и например да зарежа една жена, която най- малкото ми е бърсала бебешкия задник - най- малкото. Другата ми баба се придвижва вече само с бастун, който е голям почти, колкото патерица. И двете ми баби са самички вече - чакат смъртта, само на мен ми споделят това, да не мислиш, че е случайно.
Сетне - аз се опитвам да си организирам бита до някакъв рационален минимум, до някаква рутина, за да имам повече време и пространство за медитация. Повече ангажименти, повече цели, повече желания, повече следене на часовниковите стрелки мен ме разсейват и то много, даже ме изпиват.
После - аз съм си мизантроп. Хората са ми глупави - погледни само колко пъти, дори теб съм наричал глупак. Като се замисля, освен трите жени - майка ми и двете баби - към всеки друг съм отправял тази дума. Нали ви разказвах, че съм опитвал да работя в екип - един път, че не мога да търпя да ме командарят хора само, защото получавам някаква валута от тях; и втори път, да работя заедно с хора, за които се чудя хора ли са или чакали в човешка кожа.
И още - при такъв проклет характер аз си останах неграмотен човек. Обучил съм се и умея достатъчно добре един занаят, една професия - всичко останало, което съм работил е било, колкото да изкарам някакви пари за някакво време, нищо повече. Вярвах, че с пчелите ще успея да си създам живот, при който ще съумявам да си плащам каквото ми изисква държавата, да си плащам нуждите от първа необходимост (храна, ток, отопление, дрехи) и някой друг лев да ми остава, да си купя книга, да ида веднъж в годината десетина дена на море. Да не навлизам в подробности - точно на теб ти става ясно и от това, което написах.
Е не става - баси. От година на година даже по- зле, не мога да повярвам - попиляха ни пчеларите тази година. Търча - не само аз, но да не пиша в множествено число - по институции, търча по служби, търся си правата, опитвам се да си отстоя моето, което ми е по закон, опитвам се да направя нещо градивно най- вече. Отвсякъде бастията. Аз как да предвиждам какво ще се случва след три- пет еле повече години при днешния динамичен свят. Все си мисля, че от ЕС ще наложат малко по- строг контрол, че играта на политици, мутри, олигарси и прочие големи богаташи ще вземе да отпуска малко фандък и за сиромашкия български народ - да не сме все в негативните статистики. Какво е това чудо не мога разбера - то вече на геноцид ми прилича. Тази година двама по- млади колеги от мене вдигнаха бялото знаме - може ли със 150 кошера едвам да си докарваме минимална работна заплата. Даже няма и толкова - редица разходи в нашето счетоводство не ги броим за разходи. Може ли над пет години стана къдели вече не ходих, какви ли не жалби, писма, молби и прочие документи пускахме, защото тъпите алчни държавници не си мърдат пръста за един прост канал, който ще ни събори къщите на половин село - ще ни избие тука, къщата ми стана басейн, мази, дворове, дори и в някои стаи на първия етаж, вода да си ебе майката, целогодишно. Хората в съседната къща е невъзможно да живеят на първия етаж - до колене е вода.
Ти си човек учен, с твоите знания професии да искаш - съвременен човек така да се каже. Пчеларя е човек простосмъртен, човек идващ от древността, човек примитив - гледа животни. Кой ти гледа животни в днешно време - кой ти го брои това за знание, за умение, за нещо ценно и необходимо. Производителя е девета дупка на кавала вече. Остарявам вече, болести ме газят, мотивацията и енергията ми е вече друга - аз като не съм такъв лаком за пари някак и интензивността на стимула ми е друга, не знам как да го обясня. Да хукна подир парите - за мен това е непонятно. Значи аз няма да отида в чужбина, за да потърся медитатори, за да потърся центрове, къде преподават медитация, да потърся конкретни личности - ако щеш, дори и теб - ами ще хвана пътя, за да търся пари ..... това ми е .... как да го кажа .... обидно може би, против мен, нетипично, не съм аз.
Не знам вече как да постъпя - а бедите ми се стоварват една подир друга, сякаш с камион ми се стоварват, "беди на едро". Ебахти злощастието шибано братче.
|