|
Щом подхлъзването ти позволява да ме хванеш, значи си е на мястото.
Кажи, когато човек, живее в настоящият момент, и има постоянни близки отношения с някой или състои в брак, какво би го удържало от изкушението да встъпи в сексуални отношения с друг привлекателен човек, който не е негов партньор?
Ако в него вече се е появило това изкушение, на фино ниво той вече му се е отдал пък макар и умствено само. Според мен не е съществен въпроса да удържаш някакво изкушение, а да РАЗБЕРЕШ дадено желание или импусл.
Забележи коренната разлика между двете! При първото (удържането), вече си взел апрори страна, а при вторто (разбирането) - търсиш как стоят нещата. В конкретния случай на твоя въпрос като възможност може да преспиш с цялото земно (и не само) население от другия пол (някой с право ще ме поправи да не ограничавам възможностите до единия пол), а може да рецудираш интереса си до един човек само или пък въобще да него правиш с никого (хм, тази последната въможност я нямаше във въпроса ти ).
Забелязваш ли как сексулният контакт е издигнат във фетиш (вкл. и в твоя въпрос)? Ако си позволя един малък въпрос - защо? Не ме попита как да устоиш на изкушението да си гугушаш само с един човек или да обичаш само него, а именно сексът се оказва толкова важното нещо. Това като начало на дискусията относно "разбирането" (не на "удържането") за това, което питаш.
Да живееш в настоящият момент, означава ли да се поддаваш на всеки възникнал импулс? В такъв случай, онези, които постоянно сменят половите си партньори, би трябвало вече да са просветлени?!
Може да допълниш и че бебе, което се напишква, защото следва този импулс, е също просветлено. Въобще, импусли има много (половите са малка част).
Да бъдеш в момента и да течеш като река не значи да следваш само един импусл, а да следваш ЦЯЛАТА ТВОЯ СЪЩНОСТ в този миг. За това Будността баласнира Теченето/Естествеността. И двата принципа вървят заедно.
Да живеш в нястоящия момент означава да УСЕЩАШ ЦЯЛОТО СИ СЪЩЕСТВО в настоящия момент. И ако съществото ти иска нещо си и си го осъзнал - действането се ражда от самосебе си. Което не значи, че в някой друг момент в подобна ситуация не би действал по друг начин.
Намираш ли се в състоянието на присъстващ, когато искаш нещо от другия ( например, секс) ? Или се стремиш да достигнеш някакъв бъдещ момент, в който желанието ти се изпълни? ( И, следователно, да превърнеш настоящият момент, както и другия човек, в средство за постигане на тази цел )...
Ако приемеш, че другият човек (пък бил той твой съпруг(а), партьнор, възлюбен(а)) НЕ е длъжен да изпълнява желанието ти, особено сексуално, тогава Присъстващият присъства и приема ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ (като отговор на последния ти въпрос). Преместването във времето на желанието не променя нищо по същество.
Всяко искане, включва в себе си това, че бъдещето е по-желано, отколкото настоящето, нима не е така?
Докато гледаш бъдещето, което все се отдалечава пък макар и да било по-желано, изпускаш НАСТОЯЩЕТО, където всичко си е на мястото и вече Желанието е изпълнено.
|
Re: Присъствие в мига [re: vidiya]
()
