Буквално си приел примерите, както и типичната драматургична лексика - конфликт, кулминация, развръзка...
Но се подхлъзна, дали във ваната, приличаща на басейн, или някъде по улеите на раковината къща:
само чистачаката се мръщи на разлята вода казвайки си „Та, той го прави това с мен без да разлива вода и без да пие бира".
И те хващам, така:
Кажи, когато човек, живее в настоящият момент, и има постоянни близки отношения с някой или състои в брак, какво би го удържало от изкушението да встъпи в сексуални отношения с друг привлекателен човек, който не е негов партньор?
Да живееш в настоящият момент, означава ли да се поддаваш на всеки възникнал импулс? В такъв случай, онези, които постоянно сменят половите си партньори, би трябвало вече да са просветлени?!
Намираш ли се в състоянието на присъстващ, когато искаш нещо от другия ( например, секс) ? Или се стремиш да достигнеш някакъв бъдещ момент, в който желанието ти се изпълни? ( И, следователно, да превърнеш настоящият момент, както и другия човек, в средство за постигане на тази цел )...
Всяко искане, включва в себе си това, че бъдещето е по-желано, отколкото настоящето, нима не е така?
Какво значи за теб, да бъдеш присъстващ?
Редактирано от vidiya на 01.10.12 00:50.
|