Re: Самолъжата за Щастието / Религия и мистика / Ошо

Както и да погледнем, няма никакъв еднозначен отговор, винаги се намират някакви нюанси и уговорки.И аз сега ще подлея масло в огъня, за да дообъркам обърквацията.И разбира се, ще се насоча към ума, който постоянно се опитва да напъха в ръката ми умрял синигер (нали се сещате за това, което хората казват:”По-добре синигер в ръката, отколкото жерав в небето”?) и намира за това какви ли не обяснения.

Първото и най-глупавото заблуждение - Много хора, без дори да си дават сметка, смятат, че щастието е изпълнение на всичките им желания.Щастието – мислят си те – е когато имат вече всичко и нямат за какво повече да мечтаят.Такава е логиката на тълпата, подплатена от логиката на ТВ-то. Какво рекламира телевизията?! Правилно се сетихте – сбъдване на мечти! Купете си това нещо и ще станете с една капка по – щастливи. И няма значение какви са желанията: коли, къщи и сексуални завоювания или научни признания, спасяване на поредния изчезващ вид и прочие романтични блянове.Преследването на желенията - е раздуване на собственото Его, което рано или късно ще се пръсне, оставяйки човека пред факта, че е изживял живота си напразно.Именно Егото е главната, ако не и единствената преграда на пътя към щастието, обаче хората, именно в удолетворяване на егоистичното си „Аз”търсят спокойствие за душата си.Иронично, нали?

Вторият капан, в който се улавят дори по-развити индивиди – е гонитбата за еуфория, за онова ярко преживяване, когато ти се иска, ако не да летиш, поне да подскачаш. А формулата на щастието звучи така: истинското щастие – е непрекъснато редуване на еуфорични сътресения.
Привърженците на еуфоричното щастие се превръщат в някакви екстремисти – търсачи на все по - нови усещания, защото старите, проверени начини за постигане на еуфория бързо се изчерпват и губят своята ефективност.

Както и в случая с преследването на желанията, вечният лов за еуфория - е самолъжа, неизбежно водеща до задънена улица.Това надбягване е хубаво докато не е стигнало прекалено далеч. Но и да се отказваш от еуфорията би било глупаво – ако все пак се е случила, що пък да не си получиш удоволствието.Главното е да се помни принципа за равновесието – по петите на всяка истерия, като тиха сянка следва депресията.

Има още един усложнен вариант на това заблуждение, който касае любителите на езотериката, медитацията и хитричките гъбки.Те ехидно се подсмихват над обикновенната човешка (веществена) еуфория и и противопоставят божествената еуфория, като считат именно нея за въплъщение на истинското щастие.
Но и това не е щастие – това са преходни мигновения ( или, в най-добрия случай – часове) възхитителни, но доста странни преживявания.Да пребиваваш постоянно в подобно състояние е невъзможно, а след него, както му е реда, следва горчивото изтрезняване, когато осъзнатата и преживяна истина се стича като пясък между пръстите, оставяйки след себе си затъпяващото чувство за дълбока загуба.

Тук, между другото, си струва да се разгледа, още един интересен момент – знаете ли разликата между радаст и удоволствие? Всъщност, въпросът ми е малко некоректен, т.к. подразбира спор за термини.Но в дадения случай, става дума за етикети към две различни състояния, за това е нужно да се разбере, къде е едното и къде – другото.

Удоволствие — е онова душевно състояние, което възниква, когато образеца от паметта съвпада с онова, което успяваш да получиш в реалноста.Малко завъртяно звучи, но в действителност е просто.Удоволствието е чувството, възникващо при удачно изпълнение на желанието. Важното е това, че тук става заличаване на реалноста с предварително замисленото и запазаено в паметта желание.Ако реалноста съответства на очакванията, възниква чувството за удоволствие – реалноста е подчинена на нашите очаквания, а в противния случай възниква страдание – отчетливото неудоволствие и разочарование от живота.

То ест, удоволствието/неудоволствието —е полярно чувство, възникващо на почвата на удолетворен или неудолетворен егоизъм.

А радоста — е непосредствено, с нищо не обосновано преживяване на възторг, без никакъв смисъл и значение. Радоста възниква извън всякакъв егоизм, извън очакванията, от нищото Тя постоянно ни охранява, но ние по никакъв начин не можем да я опазим и колкото повече се стремим да го направим, толкова по-бързо тя ни се изплъзва. На никого не можеш да предявиш радоста: тъкмо хлъцнеш за нея и тя вече се е изплезила и изчезнала.

А, еуфорията — е онова рядко стечение на обстоятелствата, когато радоста и удволствието ни настигат едновременно. Еуфорията — е радост, опошлена от удоволствието.Чувството е възхитително, т.к. към чистата безусловна радост тук се набърква егоистичното удолетворение от себе си.

И какво остава?Какво е това – Щастие?

Искам да намеря отговор? Искам да намеря някакво подсказване? Искам да намеря тайната пътечка, водеща към щастието? Признайте си – вие искате същото! Но именно това желание ни лишава от всякаква възможност да го получим.Ако ние търсим нещо, значи сме обречени на провал.

Щастие –няма. То е навсякъде и никъде.Щастието не е това, което можеш да посочиш с пръст.И в същото време, за да получиш щастие, е достатъчно да се огледаш наоколо.Във всеки момент, във всяко място, във всяка, дори най-тежка ситуация, всеки човек има всичко, за да може тук и сега да се почувства щастлив.Не е нужно никъде да се ходи – то вече е тук!

Сериозно. Погледнете наоколо – ние ВЕЧЕ имаме всичко.Нещастни ни прави не отсъствието на нещо, а мятането на безспокойния, страхлив ум, който постоянно сравнява текущата ситуация с това, което имат другите , с това, което е „прието” да имаш за да си щастлив. Умът се вкопчва за своите шаблонни представи и бие тревога всеки път, когато им намира някакво несъответствие.

Жалко, че не мога да го засрелям, без при това, да си разбия мозъка.