Re: Благодаря! / Религия и мистика / Ошо

днес ....
е същото, като вчера ...
както винаги............гледам хората в очите...........а в отраженията им – виждам себе си.......

дори ми се струва, че именно заради това, все по-често, мълча ...
оценявайки поведението му, виждам моите качества, както лошите, така и добрите ...
стремителните мисли, за тези качества ме отвличат, от самият събеседник...на мен вече не ми се иска, като преди, да му кажа, какво мисля за него ..
за какво, след като и аз имам –ТОВА ......
имам.......... иначе, как аз разбирам и осъзнавам - ТОВА ..?
сега... моите огледала, говорят само за мен ... да... точно те ме карат да работя всеки ден над себе си ...
именно за това, ти благодаря ... благодаря, за това, че ти още веднъж ми напомни за моето "лошо"...днес, благодарение на теб, ще забия в затворения сандък на това "лошо", още един пирон ..... благодарение – на теб.

Преди няколко години, ограничих общуването си...търсех – тишина...спокойствие...след отсъствието ми, кръга на общуването ми намаля..и стремително се приближаваше към нулата..
към нулата... неприятно съчетание...но, това не ме безпокоеше...аз загубих тогава, един от най-скъпите в живота ми хора..това беше единственното обстоятелство, което ме безпокоеше...единствената важност, която завладя мозъка ми..........................
изгубвайки Човека, аз изгубих светлината ...моят свят - запълни пустиня, но не с пясък, а с празнота ...
навярно за това, станах странница ..........странница търсеща красота, във всичко....което »мълчи»...природата, книгите, музиката, фотографиите, киното и т.н....това ВСИЧКО – ме погълна....ТОВА е ураган с невероятна сила, който помага да унищожиш «лошото»в себе си до самия му корен....Със силата и могъществото си, той те кара да се бориш за живота си, а това е най-доброто лекарство, за борба с лошите мисли...след време, когато урагана си отиде, забелязваш, че около теб започва да никне трева....радвайки и се, с благодарност към урагана за донесените семена, ти започваш да строиш своят оазис...от невероятна светлина и красота, който ти, обезателно – ще подариш..!!!
само с мисълта: не за себе си, а за някой (може, дори несъществуващ), ще ти стигнат силите да го довършиш...повярвай ми.
******************************************

Радвам ви се – на всички.. Нека се «изпълваме» един-друг и си даряваме най-светлото, което имаме – искреност, например.