Не нужно да познаваш никого, нужно е – да ВИЖДАШ. Всички хора са еднакви, еднакви ги прави-АЗ. Онзи, който престава да бъде шаблон, го вижда в другите.
Какво значи, познавам ли те или не?С какво твоето АЗ, се отличава от друго такова? С нищо. Просто нашето АЗ, претендира за уникалност, но самото АЗ – не е уникално.Всичките му уловки, са еднакви за всички.
Казвайки,” ти мен почти не ме познаваш”, ти отново поддържаш шаблона:” Тя не ме познава, защото не е имала възможност да наблюдава, онова, което ме отличава от другите, моята неповторимост, а пък аз съм...бе тя, само да да види-какъв.."
По-нататък могат да се пречислят всички параметри на шаблона: зодиакален знак, любими филми, черти на характера, от които се възхищаваме, всичко онова, което се счита за уникално.Разбираш ли?
Във всяка дума, мисъл, се крие –АЗ.
Ти дори и не предположи, че то се крие и във фразата:”ти почти не ме познаваш”! Но препарираш ли се за миг, веднага се пуква цирея на обусловеноста, стремежа към неповторимост, самолюбуването и НЕ ВИЖДАНЕТО на нищо, освен себе си.За това, е нужно, всеки момент, да следим своето АЗ : в думите си, постъпките си, в мислите си – да бъдем БДИТЕЛНИ и да си задавме въпроса” защо?”.
А принадлежноста към всякакви източни учения, не е ли това просто създаване на поредния шаблон, по-различен, от предидущия и за това- особенно уникален? А пък ако станеш и санясин! Изобщо нямам думи, каква уникалност е това! Санясите просто така, на тълпи, не се моткат по улиците, това е мнооооооого голяма рядкост, и АЗ –ехааа - принадлежи към тях!!!
Но способно ли е АЗ да ВИДИ това? То - накъдето и да погледне, само себе си вижда.Навсякъде има огледала, в което, ТО- се отразява.
А защо продължаваме да оставаме в шаблоните, защо се вкопчваме в тях?
Ами защото ни е страх!Ако не сме шаблони, то тогава-какво сме?Какъв си ти?Каква съм-аз?Ако излезем от шаблона, никой няма да ни разпознае- ние изобщо не съществуваме, или вече сме умрели?
Представяш ли си-излизаш от шаблона – и теб те няма...никъде...в нито една компания, нямаш приятели, нямаш собственост, нищо-нямаш!И теб самия те няма!Престанал си да бъдеш личност, а значи, и единица от социума.Мъртъв си-за всички..
Мда...Да стигнеш до просветление се иска-изключителна смелост...
Стремящият се към просветление, в действителност, активно му се съпротивлява.
Пък то, няма нужда от усилие за неговото постигане..просветлението имам пред вид, просто трябва да престанем да се съпротивляваме.
Редактирано от vidiya на 07.02.12 17:33.
|