Re: Идиотка в Ошо&Matrix / Религия и мистика / Ошо

Анотация

Събитията в Ошо&Matrix, се разказват от името на Честърския Котарак.

Явление първо:”Идиотка в Ошо&Matrix ”

Следобедът обещаваше да бъде просто изумителен,както и болшинството от онези прелестни полудни,които съществуват изключително за да бъдат провеждани като дълго –предълго и сладко far niente ,докато окончателно не се умориш от разкошното нищонеправене.Разбира се, такова блаженно разположение на духа и тялото е невъзможно да бъде постигнато просто така,без подготовка и план. Това изисква предварителна активност, както от интелектуален, така и от физически характер.Безделието, както се казва,трябва да се заслужи.

За това,за да не губя нито една от скрупулозно пресметнатите минути,от които,като правило и са съставени,тези разкошни часове,аз пристъпих към задачата си, а именно: отидох в гората, влязох в нея, игнорирайки предпазващата табелка:”Внимание: Ошо&Matrix. Без губителната, в такива случаи, бързина,аз намерих съответстващото на каноните на изкуството дърво и се качих по него. След това, избрах, подходящ клон, ръководствайки се при избора, от теорията за revolutionibus orbium ccoelestium. Прекалено умно ли го казах? Тогава, ще се изразя, по-просто: избрах клон, върху който, слънцето да ме прогрява в продължение на целия след обяд.

Слънцето подгряваше,дървесината-ухаеше,птички и насекоми пееха на различни гласове вечните си песни. Аз лежах на клона,изящно прострял опашка ,сложил брадичка на лапки и вече бях готов да продемонстрирам на целия свят своето безбрежно безразличие,когато извезнъж, в небето, забелязах тъмна точка.

Точката бързо се приближаваше. Аз повдигнах глава. В нормални условия аз, възможно, не бих се унизил да обръщам внимание на приближаващи се черни точки, т.к.в нормални условия такива точки,най-често се оказват птици.Но, в страната в която временно се намирах, условията не бъха нормални. Летящата по небето точка, разгледана от близо, можеше да се окаже, например, роял.

Обаче, статистиката, неизвестно вече за кой път, оправда титлата си като царица на науките.Наистина,приближаващата се точка не беше птица,в класическото за тази дума разбиране, но и от роял беше далече. Аз въздъхнах,защото предпочитах рояла. Роялът,ако не лети по небето, с въртящо се столче и седящ върху него Моцарт, е преходно явление, не дразнещо ушите. Радецки — а това беше именно, Радецки –умееше да бъде много шумно,досадно и нескопосано явление.Ще добавя,не без ехидство: по принцип, това беше всичко,което Радецки умееше....

—Ядат ли котките летящи мишки?— изскърца той,кръжейки над главата и клона ми.- Обичат ли котките да хапват прилепи, питам ?
— Омитай се, Радецки.
— Ax, колко си вулгарен, Честър, хааа хааа! Do cats eat bats?И все пак,хапват ли си котките,летящи мишки? Или не,да не би на летящите мишки,да им се ядат котки?
— Ти явно искаш да ми кажеш нещо.Айде,изплувай го и се изпарявай!
Радецки се хвана за клонката ,по-горе от моята ,провисна с глава на долу и прибра крилца,като зае позата , антипод на мишка –,което беше по-приятно за очите ми.
— А пък аз зная нещо! —тъничко изписука той.
— Най-после!Природата е безгранична с милоста си!
— Гост! — запищя мишката, извивайки се като акробат— Гост посети Ошо&:Matrix. Настъпи вееееесееел деен!! Имаме си гост,Честър,истински гост!
— Ти видя ли го лично?
— Не... — Не,мръдна той с огромните си уши и смешно завъртя блестящото копче на носа си.. — Не видях. Но за това ми каза Джони Катърпилър.
Няколко секунди не ме напускаше желанието, както трябва,без да подбирам изразните средства , да му се скарам, за това, че наруши медитацията ми , разпространявайки непроверени слухове, обаче се въздържах. Първо, Джони «Блу» Катърпилър,имаше много кривизни, но сколонноста към безотговорно дрънкане и фантазиране,не влизаше в числото им. Второ, въпреки,че гостите в Ошо&Matrix , си бяха достатъчно рядко явление и като правило,доста възбуждащо, все пак се случваше да метнат един поглед.

— Излитам, —неочаквано ме извести Радецки,прекъсвайки размислите ми .. — Летя да съобщя на другите. За госта. Хайде,чао Чесър
Опънах се на клонката,без да го удостоя с отговор. Той не го заслужаваше.В края на краищата,котаракът съм аз,а той беше само мишка,макар и летяща,напразно опитваща се да изглежда като миниятюрен граф Дракула.

Има ли нещо по-лошо от идиот в Ошо&Matrix ?
Този от вас,който ми каже ,че е така,бърка. Има нещо по-лошо от идиот в Ошо&Matrix .
И това е –идиотка в Ошо&Matrix .
Идиотка в Ошо&Matrix— внимание, внимание! — може да се разпознае по следните белези : първо,чува се на разстояние от половин километър,на всеки три-четири крачки, нескопосано подскача,припява ,разговаря сама със себе си,трето,търкалящите се на пътеката шишарки ,се опитва да ритне с крак,но не попада нито в една.

И накрая,като те забележи, медитиращ на дървото, възкликва:”Ох!”и започва нахално да се пули.
— Ox! — каза идиотката ,вдигайки глава . — Здравей,котенце!
Аз се усмихнах,а идиотката ,и без това болезнено бледна,побледня още повече и сложи ръчички ,зад гърба си.За да скрие треперенето им.
— Добър ден, сър котак, — промърмори тя ,след което направи книксен. Не бих казал,чак толкова грациозно.
— Bonjour, ma fille, — отговорих аз ,без да преставам да се усмихвам.Моят френски,както разбирате,имаше за цел ,да обърка малко идиотката.Още не бях решил,какво да правя с нея,но не можех да си откажа удоволствието , да се позабавлявам.А една сконфузена идиотка- е нещо доста забавно.
— Ou est la chatte?— неочаквана пропищя идиотката .Както несъмнено се досещате,това не беше беседа.Просто първата фраза от учебника по френски.Така или иначе-реакцията беше любопитна.

Разположих се още по-удобно на клонката .Бавно, да не плаша идиотката. Вече споменах,че не бях решил,какво да правя по-нататък.Разбира се, не се страхувах да се скарам с Les Coeurs, узурпирали изключителното право да унищожават гостите и рязко реагиращи,ако някой се осмеляваше да ги лиши от това право. На мен, като на котарак ,не ми пука от никакви права. Вече бях имал малки конфликти с Les Coeurs и тяхната кралица, рижавата Меб. Не се страхувам от такива конфликти. Дори ги провоцирах,всеки път,когато имах желание за това.Обаче сега,не усещах някакво особенно желание. Но оправих позата си,върху клонката.Предпочитах да приключа нещата с един скок,т.к. да гоня идиотка в Ошо&Matrix ,нямах ни най-малко желание..
— Никога в живота си , — каза момичето,с леко треперещ глас , — не съм виждала усмихващ се котарак.Такъв,като теб.

Аз помръднах ухо,давайки да разбере,че нищо ново не ми казва.
— И аз имам котка, —съобщи . — Тя се казва Дина. Ати как се казваш?
— Ти си гостенка тук,мила моя . Така че,първо ,ти се престави.
— О,моите извинения . — Тя направи книксен и сведе очи. Жалко,защото очите и са тъмни и за човек,много красиви.. — Действително, това не беше вежливо. Първо, трябва да се представя ,аз.— Казвам се Алиса Лидъл. Тук се оказах,защото паднах в заешката дупка. Следвах белия заек с розовите очи.Имаше жилетка.А в джобчето на жилетката-часовник.
«Инка, —помислих ,аз. — Говори ясно,не плюе,няма обсиданов нож.Но все едно- инка».
— Тревичка ли пушихте, мис? — попитах вежливо. — Барбитуратчета ли гълтахте ? А може би сте прекалили с амфитаминчетата? Ма foi, рано днес ,децата започват.
— Не разбрах,котенце,нито думичка.
—Тогава,какво си взела ? —попитах, аз. — Кое вещество те накара да стигнеш до особенно състояние на съзнанието ? Какъв препарат те пренесе при нас ,в Ошо&Matrix? А може, просто неумерено да си пила топъл gin and tonic?
— Аз? —изчерви се тя .. — Нищо не съм пила..т.е.само една малка глътчица..може би ,две..или три..На бутилчицата имаше надпис:”Изпий ме”. Това по никакъв начин не би могло да ми навреди...ти искаше да ми кажеш,как се казваш.
-Честър.на твоите услуги.
— А как смяташ да ми услужиш?
— Просто няма да ти направя нищо неприятно.Смятай го за услуга.Довиждане. — Хм м м... —смути се тя. — Добре,сега ще си тръгна...Но...кажи първо,какво правиш на дървото?
— Медитирам в Ошо&Matrix.Чао!
— Но аз... Аз не зная как да изляза от тук.
— Не може да излезеш от тук.Просто се махни от дървото.
— Не разбрах?
— От тук,е невъзможно да излезеш,трябваше да видиш,какво пише на обратната страна на бутилката.
— Къде води онази пътечка?
— Там, — показх с леко движение на главата ,— живее Арчибалд Хейджо,за приятели,просто Арчи, той е още по-смахнат от мартенски заек.За това му викаме,Мартенски Заек. А ей,там, живее Бертран Ръссел Хатта,също толковаоткачен,колкото и всеки дебил.За това,така му викаме:Дебила. .И двамата,както се сещаш –не са в ума си
— Но аз нямам желание да се срещам с безумни или луди
— Всички тук сме луди.Аз не съм с ума си.Ти не си с ума си.
— Ти говориш,само със загадки..— почна тя ,и очите и изведнъж станаха кръгли.— Ей ей... Какво ти става? Не изчезвай!Моля те!
— Скъпо,дете,— меко скаказах аз— Аз не изчезвам,мозъка ти престава да функционира. Губи способност дори за делириум.Прекратява да работи.С други думи... Аз не довърших.Някак си ,не можах да довърша,като и да кажа,че тя умира.
— Отново те виждам!Ти отново си тук!Не прави така повече,не изчезвай толкова неочаквано,това е ужасно.От това ми се завива свят.Довиждане Честър!
— Сбогом Алиса.

----
Позволих си да вкарам по един празен ред при нов абзац за по-лесно четене.