Нещо пропускам. До тук разбрах, че централния канал е по-опасен, ако има някакви запушвания. Нали така. Съгласна съм и че при микроорбитата енергията се управлява по-лесно. Поне при мен е така, защото ако енергията ми тръгне през централния канал, всичко става за стотни от секундата, не мога въобще да го задържа. Макар, че това може да е някаква моя си неспособност да я контролирам, не знам. Затова и като почнах с микроорбитата, трябваше много да внимавам за момента, в който енергията може да се отклони към централния, щото тогава само за миг се отклонява и изхвърча, вече по другия път.
Когато енергията ми мине през централния канал усещам как 'пробива през главата', след това усещането е някак двойно. Има една вълна, която облива тялото, но има и една, по-голямата част от енергията, която продължава нагоре и буквално ме изхвърля в Космоса. Шантаво звучи, ама е такова усещане :)
Иначе при микроорбитата енергията е много гореща, но само докато се вдига нагоре, след като започне да пада е много хладна. В началото се чудех така ли трябва и Амбъра ми каза, че е нормално.
Как да проверя дали са ми разхлабени шевовете на черепа, сещам се за ренген, ама това няма ли да е вредно за мозъка хихи :) Шегувам се, нещо трябва да се напипа по черепната кутия, така ли :)
Това, което не разбирам е, защо според Чия движението през централния канал и последващото 'напояване' на тялото да е най-добрият вариант, а в следващият момент, микроорбитата да е необходима, за да не пада енергията. При мен, не съм забелязала да пада, когато 'изхвърча в Космоса', напротив. Ама това може да е само при мен, не знам.
Та, не разбрах, кое му е по-доброто на централния канал и защо при този вариант, не се осъществява непадането на нивото на енергията /нали напоявала цялото тяло/, което дава микроорбитата.
|