10-те покани на Ошо са наистина много хубави. Важно е, обаче, да не се забравя, че той говори много противоречиви неща. И въпросът не е в това, дали са верни или не, а какво ни показва чрез тях.

4-тата покана, според мен, показва нещо съвсем различно от това има или няма Бог. Той ни показва подход за преминаване отвъд ума и навлизане в момента. А моментът Е любов.

Каквато и молба, каквато и молитва да отправяме към Бог, това е реалността на Ума. А умът има свойството да се чувства РАЗДЕЛЕН...разделен от хората, разделен от природата, разделен от Бог.

Думите, мисълта имат голяма сила. Чрез тях ние творим света, който е в нас и извън нас. Отправяйки молби към някого извън нас, ние затвърждаваме това разделение. Затова е особено важно да се внимава какви молби отправяме и към кого.

Ошо стига още по-далеч. Той казва - спри да питаш...не питай, не отправяй молитви. Спреш ли да питаш, ти автоматично започваш да знаеш. Защото Бог е във всяко живо същество, във всяко действие, във всеки момент, Бог е в нас самите и ние сме в Бог.

И точно това е предизвикателството на големия град, точно това е тантра-та, която харесваш. Защото няма пороци и идеите на Ошо не са противоположни на това, което е там. Те са точно там, трептящи и пълни със живот..от блаженството на всеки миг...остава само да отворим обятия и да ги прегърнем..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите