Струва ми се, че индийските учители под "ум" разбират не точно това, което ние разбираме. Под "ум" се има предвид чувствеността. А не интелектът и паметта като безпристрастно функциониране на въплътеното съзнание. От тази гледна точка безпристрастното функциониране на интелекта не се явява по никакъв начин пречка на спокойствието. Разбира се, чувствеността (преследването на удоволствия) нарушава спокойствието. Явно под това Ошо разбира "ум". При Шибенду също е така.

А иначе относно сънищата, моят подход е да не се вживяваме прекалено в тях (всъщност да не се вживяваме в нищо). Не изключвам възможността да съществуват пророчески сънища, но дори и да съществуват такива, техният относителен дял е твърде малък (ако изобщо се случват; на мен например ми се е случвало да сънувам нещо, което се случва например през деня, но дали това е "пророчески сън", не знам). Останалите са си каша, за тях дори не си и струва да се замисляме. Всъщност Шибенду например споделя, че сънищата са механизъм, чрез който съзнанието (и енергията) се хармонизира, в следствие на неадекватните отговори, които сме давали през т.нар. будни часове. Намирам подобно обяснение за твърде правдоподобно.

Редактирано от бeзпътeн на 09.04.07 12:55.