От много време не съм се въртял, но ще ти кажа от това което си спомням. За да скочиш с бънджи не е било нужно много будност. Организаторите там са се били сигурно погрижили за всичките детайли и е трябвало само да се решиш да го направиш. Докато за въртенето, както и за всички други медитации, се изисква ТИ да ВИДИШ кое как става.

Пробвай като стигнеш малко преди точката на падането, да забавиш постепенно скоростта на въртете и постепенно се върни до зона, където имаш повече контрол. След това или спри постепенно, или пак се доближи до съответната точка, но пак без да я доближаваш много... И пак се връщай, или стой около нея. Напредвай по-навътре, едва като свикнеш там! И прави всичките промени в скоростта плавно. И естествено, най-важното, НАБЛЮДАВАЙ какво става в теб. Като започнеш да виждаш какво и как става ще ти стане интересно и мислите ще си идат сами.

Поне на мен суфи въртенето ми напомня на контрол на еякулацията при мъжете. Ама това сравнение надали би говорило много на една жена ...

Знаеш ли, интересно ми е да наблюдавам промяната у теб през годините. В началото говореше нещата, които винаги са ми харесвали със своята естественост, интуитивно, но без да си се правила духовни практики. Сега обаче навлизайки в разните детайли започваш да виждаш колко са дълбоки и многопластови нещата... Сезоните се сменят...