Ми - ти нали начесто отскачаш насам...
Аз напоследък се пробвам с дервишкото въртене, ама усещам, че има една точка, където просто се пускам да падна, вместо да продължа. Не си достигам границата, не мога да си надвия на масрафа да мисля глупости, докато се въртя... ако ме разбираш... Не мога да разбера тази нерешителност откъде... и нерешителност ли е изобщо, страх ли е, що е... Скочих с бънджи от Аспаруховия мост и окото ми не мигна, ама като тръгна да се въртя и засичам...
Айде дай малко идеи :)

om mani padme hum