Колкото и странно да звучи - не. Може би защото аз бях направила избора, тогава направо се чудех на себе сии на своята безчувственост. Но имах и шанс, точно тогава да си сменя работата и местоживеенето за определено време и като се върнах после - започнах на ново.
Осмислянето дойде доста по-късно, като осъзнах, че грешката явно е била в мен, а не в него, но сега просто гледам да не я повтарям отново.
Човекът, с когото се разделих - го преживя много тежко. А нещо, което трудно преодолях е чувството за вина. Вина, която според мен беше неоснователна, защото смятах, че съм му разбила живота и той тръгна по един доста "лош" път, от който го възпирах, като бяхме заедно. Сега слагам "лош" в кавички, защото това е моята гледна точка. Не мога да знам дали този път пък не е добър за него. Но сега мисля, че е щастлив.
Човек просто се привързва към определен човек и начин на живот - може би това боли при раздялата, а и несигурността, дали ще си намериш друг човек, как ще я караш нататък, можеш ли да се оправяш сам и с възникналите проблеми, а и имаш отговорности като баща...
Та това беше при мен...за добро или за зло...някой ден ще разберем