Вчера при мен дойде Ален със сина си Джоуи. Джоуи толкова бързо е пораснал! Той е вече на седем години и бърбори на френски и английски, даже използва някои жаргонни думички, научени от улицата. Децата тук се възпитават в пълна свобода.
През двата часа, които прекарахме заедно, на Ален му се налагаше непрекъснато да следи за Джоуи. Той играеше и бърбореше, като прекъсваше нашия разговор. Аз му дадох няколко книжки с картинки, но той без да го погледне ги хвърли настрана и отново търсеше вниманието на възрастните.
Аз попитах Ален "Мислиш ли, че семейния живот е лек?"- Той не отговори направо. Каза, че в последно време, след раждането на Анн, не си доспива съвсем. През нощта жена му го буди, и тъй като тя е много изтощена, го моли да провери дали Анн не е престанала да диша.
" Аз ставам, гледам бебето, а после се връщам и отново заспивам. И това се повтаря два-три пъти през нощта."
"На кой е по-лесно - на ергена или на семейния?"- го попитах. Той не отговори направо, но аз го разбрах. Зададох му друг въпрос: "Казват, че като имаш семейство, не се чувстваш толково самотен и си по-спокоен. Истина ли е?"- Ален наведе глава и промърмори нещо, но аз го разбрах.
По-късно Ален каза:
"Аз открих начин как да имам свободно време за себе си. Преди си мислех, че деня ми е разделен на части. Една част за Джоуи, другата за Сю (съпругата), още една - да наглеждам Анн, следващата - за работа по къщата. И останалото време оставаше за мен. - Можех да чета, да пиша, да се разхождам...
Но сега аз се старая повече да не разграничавам времето. Сега считам времето, прекарано с Джоуи и Сю за свое. Когато помагам на Джои в уроците, аз се опитвам да намеря някакъв начин, за да считам времето за свое. Уча уроците заедно с него, увличам се във всичко, което правим заедно. И така, времето отдадено за него, се връща за мен. Същото е и със Сю. Най-забележителното е, че сега имам толкова много лично време!"
Докато говореше, Ален се усмихваше. Аз останах удивин. Знаех, че той не е научил това от книгите. Това беше негово откритие, направено в обикновеното ежедневие.
|