|
В беше започната темата за ревността. Един постинг на Ния, който ми хареса много, ме подтикна да го изведа на чисто като нова тема:
Ревността според мен е неспособността да приемеш, че обектът на твоите чувства може да бъде щастлив и с другиго, и на друго място – без теб. Ревнуващият може да допусне другия да общува и с други – но само за работа, бизнес, учене, проблеми, роднински задължения – но не и да изживее щастие и с друг, да прекара приятно времето си с други и без него. Ревнуващият иска щастието, хармонията и приятните изживявания на другия само за себе си.
Още в първата си тема тук бях писала за разказа на Рьорих за стария викинг, който казва, че истинския приятел е не приятелят в беда, а приятелят в щастие. Същото е и в любовта и ревността.
Не твърдя че трябва да отхвърлим ревността или да се борим с нея. Тя е едно напълно естествено проявления на човешката психика – а ние въпреки стремежите и постиженията на някои от нас все още сме си хора Така както и на каквито и диети да си и каквито практики да прилагаш не можеш напълно да преодолееш чувството на глад и желанието да похапнеш нещо от забранените неща Но можеш да контролираш желанията си. Или както Миро бе писал някъде из темите – номерът е не сексът да ръководи теб, а ти да ръководиш секса Мисля че това в пълна сила важи и за ревността. Не отричането и отхвърлянето и – а приемането и анализа. В Даосизма често дават примера с течащата вода и камъка – водата не се бори с камъка, ако го срещне по пътя си, а го обтича и така и постига хармония.
И тъй като темата за ревността често е свързана и с изневярата – я ми кажете какво точно е изневяра. А още по-точно – какво точно е секс – щото аз мога да съм гола в прегръдките на мъж и да се окаже, че сме правили някакви си физически движения, но не и секс – а може и така, като си седя пред компютъра да изживея оргазъм. Е, в кой от случаите съм изневерила /ако приемем че и двете неща съм ги правила не с този, с който се предполага че трябва да ги правя / И в кой от случаите съм дала повече поводи за ревност
Ей, забравих да ви честитя пролетта!
Изпращам слънчеви прегръдки на всички!
И когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го постигнеш...
Преди да се разпиша, да благодаря на Ния за горния постинг и да я прегърна. И да призова всички в Клуба да се включват ПО-СМЕЛО и ОТРКОВЕНО, като във всяко изказване все някъде трябва да се вижда споделен ЛИЧЕН опит и преживяване, а не общо и абстрактно философстване. Споменавайки Ния темата за Езотеричния Секс, се сещам, че навремето, ако не беше Яна да и още един-двама, да упорстват с въпросите си и с търсенето, до никъде да не бяхме стигнали. Пък сега Ошо клуба се посещава поне от двайсетина човека и ако поне половината имат смелостта да говорят директно нещата, Клубът само би спечелил от това.
Сега по същество. Да, това, което казваш за Ревността е точно така и по моя опит. Иска човек другият да изпитва дълбоко щастие САМО с него. Може би, защото, ако го е изпитал и с друг, пък ако се окаже, че и с другия то е било особено дълбоко, ревнуващият започва да го е страх да не бъде изоставен за сметка на другия щастие-"правач". Говоря в безлично наклонение, защото се виждам в различни минали ситуации и от двете страни на "барикадата". И въобще, целият защитен механизъм на така нареченото Его се задейства при тази ситуация... И ако не се погледне на нея от духовна гледна точка с всичките средства и възможности, които предоставя този поглед, въобще не виждам изход от такава ситуация. За наш късмет, обаче, всяло зло може да се окаже за добро.
Много ми хареса и изказването на стария викинг от Рьорих и е наистина много дълбоко. Приятел се познава в щастие! Т.е. истински приятел ти е този, с който си изпитал(а) дълбоко щастие! Обикновено, хората не изпитват много щастие, пък и все беди имат на главата и горната максима се трансформира в минималния си вид "Приятел в нужда (беда)". Излизането от беда е също вид щастие, макар и минимално. По-интересното е "активното" щастие, което не е съпроводено с някаква сполетяна беда или проблем.
Съгласен съм, че с ревността не трябва да я отхвърляме, нито да се борим с нея. Въобще, както казах, в съвсем ДРУГА посока трябва да са нашите усилия. Ревността е СЛЕДСВИЕ! Следствие на това, че не можем да усетим Цялото ... Всъщност, ревността е страничния ефект от прохождането ни с "проходилата" с другия пол. И ако някой ни я вземе тази проходилка и ...ревност, ЧСЗ, болка ... Даже викаме "това си е моята проходилка (пардон съпруг/съпруга, приятелк(а), гадже), дай си мия!"
А не е ли по-добре да се научим да ходим все пак в един момент?! Разгеле, Господ за това ги е направил тези проходилки – за да се учим, а не цял живот на тях да се возим. Ей, имаме си и крака, ако някой не знае!
Сега за ИЗНЕВЯРАТА. Аз такава дума в моя речник не употребявам. Не чувствам никого моя собственост, за да имам наглостта да му казвам "Всичко трябва да бъде само с мен". Въобще, изневярата, както и куп други морални категории са също вид проходилки. Ако човек няма достатъчно будност, то тогава е по-добре да следва 10те божи заповеди. Те са направени точно за слепите за да се придържат към тях (нищо пежоративно не влагам в думата "сляп" – случва се ,всеки минава от там). Обаче, ако човек осъзнае, че има достатъчно будност и МОЖЕ ДА НОСИ ОТГОВРНОСТТА за своите постъпки, всички тези категории са за БОКЛУКА. Просто са ненужни и излишни.
Та, в този контекст НЯМА ИЗНЕВЯРА. Ако някой преценява, че дадена опитност с някого друг му е нужна за неговото развитие, няма нищо по-нормално от това бъде с този друг. Идеалното е, ако във временно оформените се двойки (по някои официални книги се наричат и семейства) и двамата партньора гледат по същия начин. Тъй като това обаче е не винаги така и поне единия може да е ревнив, то другия преценява цялостната ситуация. По-горе казах временни двойки, защото и най-пуританските християни като се женят се заклеват да са заедно "докато смъртта ни раздели", т.е. даже и там се усеща че няма да е вечно ...
В контекста, който питащ какво е секс, Ния, всичко може да е секс и в това няма нищо лошо. Проблемът е само, ако този секс е ПЛИТЪК и НЕСЪЗНАТЕЛЕН.
Някой веднага ще си каже – гледай какъв кеф – всичко е разрешено. Казах че е разрешено, за този, който преценява и вижда! Не е чак толкова трудно, но всеки сам решава за себе си! Така де, това е първата отговорност, всеки САМ да се научи да взима решенията си.
Само ще загатна за един от многото "ключове от палатката" в целия този контекст за ревност, изневяра и т.н. Обикновено, човек свежда проблема до себе си, другия и третия, т.е класическия триъгълник (някои казват че бил тъпоъгълен). Ама като не включи Цялото в него, т.е. СЪЗДАТЕЛЯТ на триъгълника (!!!) само ще се върти безсмислено в кръг и ще реди за ревности и прочие. А ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА ОПРЕДЕЛЕН СМИСЪЛ! Представям си примерно как един приятел с присъщата му терминология (продиктувана от опит!) ще се изрази по темата. Той, архангелът ти, който се грижи за теб, ти е запланувал тази ситуация от преди още десет години и е подготвил всичко, а ти се потиш като муха, която иска да мине през стъкло ...
Та, хубаво е да се "слуша", "вижда", внимава ... Както много пъти се повтаря тук – това което можем да променим - да го променяме, а това което не можем – да го приемем. И внимаваме много да различаваме двете!
Тук двата постинга на Кали се включват много добре:
Бе с битието как да е-да те деля.
Ама много дашен си станал, откак си постигнал цялостност с битието...аз пък тая дашност я мисля за повърхностност...ко да праиш-манталитет...за един ревност, за друг дашност...
Значи, Миро, аз за признак на зрялост не смятам липсата на ревност на всяка цена.
За зрялост смятам способността да изградиш завършен кръг с друг човек. Когато между двамата тече и се обменя енергия, съществува доверие и уважение, освен любов-ето това е зрелостта.
Липсата на ревност в този кръг се явява следствие, а не самоцел да си доказваме колко сме извисени.
Не знам дали е заради Процесинга, но фактът, че Кали задава по темата екзистенциални въпроси (а не за егото на Просветления) ми харесва много и я поздравявам!
Първо, не съм постигнал все още цялост с Битието. Казах само, че сме женени. А нали знаеш, че от брак до хармоничен брак има още мнооого. За сега съм само държан под чехъл съпруг, henpecked както има един точен английски термин.
Второ, много неща изглеждат на повърхността едни пък по-навътре са съвсем други. Ще ти дам една аналогия с тай-чито, където в един момент си сигурен че си хванал някой "дашен" (както ти се изразяван), а пък може да се окажеш в празното ... Та, не съди, кое е дашност. Въобще, дашността има много измерения и нива. И за добро или за лошо, нито ти или аз решаваме винаги кога и колко. Важното е да се слуша на всеки етап и ако има знак продължаваме на следващия етап с дадения човек, ако не – не! И въобще приоритета е не да си с човека Х, а да слушаш Цялото и да си в хармония с него.
Бе с битието как да е-да те деля.
За зрялост смятам способността да изградиш завършен кръг с друг човек. Когато между двамата тече и се обменя енергия, съществува доверие и уважение, освен любов-ето това е зрелостта. Липсата на ревност в този кръг се явява следствие, а не самоцел да си доказваме колко сме извисени.
Че липсата на ревност е следствие на друго – съгласен съм. За извисеността – на кой му пука за това? Теб интересували те? Мен, не.
В твоето изказване тънкия момент е в думата "завършен" (кръг). Би ли го разяснила? И къде си видяла нещо завършено въобще?
Ще се отнася до съществуването на доверие и уважение – ето, аз ти имам доверие и те уважавам. Даже с разни методи от дистанция събуждам и циркулирам енергии в теб. Обаче дали това ти е достатъчно? Не знам защо, но в твоето определени за зрялост липсва нещо много важно, даже най-важното. Та би ли се доуточнила. Ако го направиш подробно, ще звънна на Магьосника. Ти на времето го удари на пасуване, но никога не е късно.
Да, включа и скъпата Тера с нейното:
Ако една двойка създава обща аура и нещо я наруши, не е ли това достачно основание за потърпевшия да се чувства зле? ... Не пожелавай жената на ближния, нито ... /предполагам всички тук са съгласни, че Христос не е само за християните/
Ами ако ти си потърпевшия или ако ти нарушаваш така наречената несъществуваща аура? Или ако за твоето развитие ти трябва да бъдеш и с друг? Или пък на твоя мъж му трябва да бъде с друга (за повече или по-малко)?
А не бъркай Моисеевите заповеди с Христос. Още повече, приказките на Христос не са еталон (за домашно – защо). Пък и както казах в началото, моралните принципи са за слепите хора. А пробуждащите трябва да разчитат на собствените си очи. Та, мила Тера, готова ли си да поемеш кръста на свободата?
Та, това дотук е един скромен увод към настоящата тема. Който има смелостта да се включи конкретно, да заповяда.
За добро или за лошо даването на прегръдки (не абстрактни, а реални) е в моите ръце и понеже не съм скъперник, ги раздавам от сърце и на Ния, и на Кали, и на Тера, както и на всички останали. Който не иска – приемам си ги обратно. И не ревнувам, ако и вие се прегръщате помежду си. Напротив!
|
Ревността и Изневярата
