В древна Елада, в храма на Аполон, където Делфийският оракул е раздавал своите мъдрости, е била изписана повелята “ ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ”.
Тази мъдрост е в основата на всеки успешен живот.
Защо е важно да се познаваме ? За да се приемем такива, каквито сме и да престанем да виним себе си или някой друг, че сме устроени по този или по онзи начин. Има разлика между Темперамент и Характер. Темпераментът е биологично, вродено качество, има тясна връзка с таланта, емоциите и придава оттенък на всичко, което един човек върши: мисленето, бързината на говора, мимиката, маниера на общуване и пр. Характерът е придобитото, възпитанието и жизнения опит, които в съчетание с темперамента се проявяват в интереси, увлечения, интелект, поведение, настроение, предпочитания и дейности. Всеки човек има някакъв талант, но всеки ли успява да го разкрие и развие в живота си? Познавайки действителните си способности и възможности, ние можем целенасочено да развиваме заложбите си и да се опитаме да ги реализираме в обществото. Ще можем да си поставяме реални цели и стремежи, които да осъществим и които да ни носят радост и удовлетворение, чувство на хармония със заобикалящата ни действителност. На база ценностната ни система са първите две стъпки – личния кодекс и кодекса ни на взаимоотношения с другите - от 8-те стъпала за самопознание на Патанджали.
Първи тест: Определете към кой тип принадлежите - според немският психолог Карл Юнг условно хората са 3 групи:
-Екстраверти – потребностите им са насочени навън – активни, контактни, не обичат самотата, обичат промените, пътешествията, стремят се да вземат от живота онова, което той им предлага.
-Интраверти – те са съсредоточени в себе си, обърнати навътре, затворени, мнителни, неспокойни, мъчително анализират всички събития в търсене на втори смисъл.
-Амбовертни – имат черти и от екстроверта, и от интраверта.
Втори тест: Самоанализа
Трябва да се започне от най-ранно детство. От кога датират първите ви спомени? Какви са били реакциите ви към първата играчка? Когато ви наказаха за нещо как реагирахте? А когато са ви лишавали от нещо? А когато са ви лъгали? А когато са ви обиждали в детската градина? Как приемахте слабите оценки в училище? Имахте ли прякор в детските си години и как реагирахте на него? Къде преценявате мястото си – сред инициаторите на игрите, към “изкупителните жертви” или просто бяхте един от многото? Държите ли на приятелите си или често ги сменяте? На какъв принцип избирате приятелите си – защото ви изслушват, защото са интересни хора, защото ви допадат, защото може да ви помогне и т.н. Кои предмети предпочитахте в училище? Кое или кой ви тласна при избора на професия? Участвахте ли в конкурси, олимпиади?
Увличахте ли се от някакъв вид художествена самодейност? Занимавахте ли се със спорт и с какъв – индивидуален или колективен? Имахте ли проблеми с учителите, подчинявахте ли им се или се комфронтирахте с тях? Какви бяха отношенията с родителите? А с началника по-късно? А във вашите взаимоотношения с другия пол? Настоявате ли на своето? Довеждате ли докрай започнатото? Ревниви ли сте? Кое може да ви извади от равновесие? Кое ви радва?
Това са само част от въпроси, които могат да се зададат при равносметката, не е нужно да се ходи на психолог, а отговорете на себе си. Бъдете максимално откровени, не се преструвайте и не манипулирайте, бъдете искрени и честни пред себе си, когато отговаряте на въпросите. Изследвайте всичко, което ви е наранявало и вълнувало. Освен психологията, и ОШО казва “Бъди момента. Потопи се в него”.
След като се определите не изисквайте невъзможни неща от себе си и вашите близки. Приемането, разбирането освобождава, премахва ръбовете. Ето една крачка към мира в душата ви.
Третия тест, който обещах на Аnuel и който все още не съм написала, ще бъде в отделна тема, защото тази стана много дълга.
|