Абсолютен атеист съм. Вярвам (моето убеждение отново е продукт единствено на вяра, понеже не мога нито да го докажа, нито да го отхвърля категорично), че след смърта ми личността ми ще изчезне напълно, оставяйки частичен отпечатък в спомените на хората с които съм бил в контакт. Продукт на тази моя вяра е и отношеието ми към заобикалящото ме в неговата цялкост и многообразие, както и отношението ми към това какво съм и какво искам да бъда (обосновка на етичността при невярващия). Все пак, като един абсолютно невярващ в Бог (или подобни на него) смея да заявя, че не съм чувал по неубедителна обосновка на нечия вяра. Целият текст ми напомни за едно обяснение какво е хуманизъм, дадено в някои от книгите на Кърт Вонегът (член на Дружеството на писателите хуманисти, негов член е бил и Айзък Азимов). Та според споменатия вече Вонегът, хуманист е онзи човек, който върши добро без оглед на това дали ще получи ползи и дивиденти за вършенето на доброто, било приживе, било след смъртта.

По Вашата "неподлежаща" на оспорване логика би било добре да си закупуваме индулгенции, защото ако преценим възможните ползи и вероятните негативи, би било по добре да го направим.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!