Това е другият феномен на вярата. При Вас вярата се явява оправдание за дадени действия или бездействие. За да бъда по ясен, Вие явно разполагате с минало, което трябва, но "не може да бъде променено". Разполагайки с това придобито знание, Вие откривате несъстоятелността да се оптваме да изграждаме бъдещето. Смятате, че "настоящето трябва да се изживява", но пропускате, че това става, по един или друг начин и именно в начина е разликата. Или иначе казано, за Вас е по добре да се оставите на увличането Ви в събитйиността, а не в дейното и изграждане. Това явно поражда дикомфорт у Вас, дискомфорт, който приглушавате с вярата си, че сте част от общ процес, който не може да се обхване, но който ТРЯБВА да е такъв. Това е оправдаване на безсилие. Разбира се, Вие не сте единствен, тенденцията към разпространение на оправдателната вяра е към увеличаването й сред хората.

Чоевк е принуден да живее в настоящия момент, но човешката същност не се изчерпва с временното и пребиваване, защото човек е съвкупност, както на миналите си състояния (това, какво е бил), така и от бъдещите си (това, какво иска да бъде). От тук доводите в подкрепа на вашата вяра са най малкото смехотворни. Вярата именно за това е вяра, защото я приемаме без каквато и да е обосновка. Обосноваването й е безпредметно, а това са го забелязали още преди около 200 години, хора, които можем да наречем, професионалисти в обосноваване на вярата.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!