Привет !!
Въпроса има две страни на пръв поглед.
Едната за вярата като феномен на ума и другата вярата в Бог (предполагам в съществуването му).
В предвид хипотезите за 1. и 2. то си мисля че се касае по-скоро за вторият вариант.
Сиреч кое е по-добре да вярваме в Бог или не....

Ако ударението пада върху БОГ а не върху ВЯРАТА то за мене съществува прост отговор: Бог като такъв дето ни го пишат в “Светите писания ” – добрият дядка на небето и т.н. – не съществува. Да се вярва в нещо дето не съществува е пилеене на време и живот.
Под Бог най-кратко разбирам процес (неспиращ) в който участваме всички и всичко. Ние сме част от всемира (където боженственото се проявява) та ще е трудно да си представя да вярвам в съществуването си или не . Та аз просто съществувам... , живея .. и т.н. Аз съм в Бог!! бог не е извън мене. Все дено черния би дроб да си вярва дали тялото ми съществува или не...
А дали трябва да вярвам в това или не и от това да зависи че ще загуба нещо сега пък после ще имам нещо си друго ипрочие..... Не не... това прилича на сделка с живота ми със съществуванието ми .. с Бог.
Не приемам че хипотезите 1 и 2 колкото и предизвикателно да стоят обграждат нещо цяло. Нещо ми се губи....
Аз съм си изградил една идея :
Миналото не можем да променим, не можем да променим бъдещето.. не знаем какво ще е то.. е може да отгатваме да го предразположим да е такова или онакова но как точно е трудно ...
ала Единственото което наистина правим е да ИЗЖИВЯВАМЕ НАСТОЯЩОТО.

Единствено чрез изживяването, чрез този божествен процес на пресътворяване, ние съществуваме, ние сме. И по този начин можем да създадем и бъдеще..

Не мисля че трябва да вярваме в нещо или да не вярваме, за да направиме сделка с настоящите в полза на бъдещото.... (напомнями за митовете на рай и ада)

Най-добре е да си живеем вечно.. във всеки едни момент на натоящето с всички радости на всемира, както между впрочем си е....

То ако така може да се каже сделката е направена, ние вече сме в света! вече сме тука! сега остава да се проявиме да бъдеме такива за каквито се мисилим каквито се харесваме. Няма друга сделка освен настоящият момент сиреч вечността.