Не сме приятели и това е факт. Не мога да подходя приятелски, но това ще е мой недостатък, който се надявам да бъде простен, това не означава, че подхода ми ще е неприятелски. Приеми го за неутрален.
Личностното ми усещане за Аза е сходно с описаното. Аз съм едновременно в себе си, в различните хора с които съм бил в досег, там обаче азът ми е частично проявен, при едни като приятел, при други като отвратителен, при трети безразличен и т.н. Проявата на Аза ми (предполагам) донесла най силни емоции с някоя от своите прояви е изчерпала този Аз със себе си за отделните хора. Но проявата това не е Аз, не е цялостният Аз. Опознаването на всеки Аз е един безкраен процес, някой тук виждат Любовта, като непрестанно оголване на Аза, разглеждането му в по цялостен план. Според мен не е само това. Та, усещам аза си както в мен, така и в хората в които съм видял проявите му и за които мисля или се сещам. Това е. А, забравих местата и те също, на някой места съм останал, защото и те са в мен. Това е, може би.
"Мисля следователно съществувам." е била спорна теза още от нейното възникване, най малкото предвид възможноста изказалият я да греши.. Мисля, следователно може да се предположи, че съществувам. За последно, смятам, че със загиването на тялото ми, ще изчезне и Аза ми, най пълния, ще останат някакви негови части още известно време на различнои места, но с времето и те ще изчезнат или ще се изкривят дотолкова, че ще се загуби каквото и да било съответствие. Смърт, неизбежна и необходима, както на тялото, така и на личността. Място за следващият или следващите.
ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!
|