Аз лично се забавлявам. При това добре.
Отказах се да превръщам форумите в творческа лаборатория, поради естеството им. Те са обществен форум, а за хубаво или не под обществен се разбира слободийски. което ще рече , че не може да наложиш тези правила, които ти се искат на тебе, колкото и да ти се ще.
Затова и търся отвореност в полемиките, като не възлагам особенно големи надежди в тях. К`вото бог даде - все файда.
Но, както казваш все пак си има и неписани правила при една дискусия.
За мен те се съдържат във следното;
- темите да са с отворен финал, така че да се позволява и друго мнение освен твоето или подобни по нея.
- да не се стремиш да лидерстваш на всяка цена във форума, като пускаш десет теми една след друга и задушаваш останалите в избора и свободата им на прочит,
- да си естествен, да си себе си - без преструвки защото кой друг лъжеш, ако не себе си,
- да не казваш това, което ще се обърне един ден срещу тебе - все пак това не е приятелска сбирка - влизат и хора за които хабер си нямаш,
- отнасяй се с другите така, както ти би се отнесъл към теб самият - не ласкай, но и не спестявай забележките си, ако има нужда.

Миро, това са моите вътрешни правила към които се придържам. За тебе или другите е естествено да са различни.
В повечето случаи моабета из тези 2-3 форума е удоволствие за мен, най малко поради различните гледни точки които срещам и поради толерантността на дискутиращите.
Темите които пускам ми носят отмора. Удоволствие е понякога да напишеш нещо хубаво, а друг път е удоволствие да поспориш с някой за да видиш до къде се простира мисленето му.
Всички ние се оглеждаме в околните търсейки себе си, онази изгубена част, която все още не сме открили. Божественната.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.