Първите няколко месеца от пребиваването ми на тази планета изобщо не са интересни. Както на всяка планета, гледах първо да се устроя. Задачата ми по устройването ми се улесни от това, че местните жители не даваха вид, че се притесняват от моята другост. Дори напротив, за да демонстрират толерантност, врати затворени за повечето местни, се отваряха за мен, а аз не бих отказал да се възползвам от каквото и да било, явно е родова черта свързана с това, че един мой прадядо е бил разбойник, но за това не ми се говори. Черно минало, какво да се прави.
По време на престоя ми не разбирах нищо от ставащото около мен, местните бяха учтиви и учтиво избягваха темите по които не искат да говорят. С времето се научух да преодолявам това и заочнах да научавам много неща за тях. Оказа се, че двата континетна са с различна степен на достигнато развитие. Континента на който бях кацнал, бе по изостаналия и купуваше почти всичко от другия континент, който беше значително по напреднал. Тук трябва да отбележа, че населението използваше една единствена суровина за добив на всички необходими им продукти и потребности. Поради сложността на речта им , съдържаща звуци, невъзможни да бъдат чути от човешки слух, съм принуден да избягвам опитите за трансформиране на тамошната реч в човешка, затова и суровината ще наричам просто Суровината. Та Суровината се добиваше по различен начин, едни я засаждаха и тя израстваше, с течение на времето, други я отглеждаха, като и даваха да яде Суровина, трети я добиваха от земните недра и т.н и т.н.. Изобщо Суровината беше навсякъде. Континента на който бях добиваше Суровината и я изпращаше на по развития континент, там Суровината се пакетираше, оформяше по съответните начини, за съответните нужди, с нея се сртоеше и изграждаше, а после тези продукти се употребяваха След употребата им, продуктите от Суровината се връщаха на по изостаналия континент, след сключване на договор за добив на Суровина, съответсващ на внесените употребени продукти. Тук трябва да разкажа за една странност, която забелязах. Никое от съществата, сред които бях, не искаше да говори за тези продукти като за употребени, да кажем, в началото се опитвах да разговарям с тях така:
- Не ви ли се струва, че този хамбургер е нахапан, плънката му е изядена и изобщо, прилича на нещо взето от кофа за смет?
- Какво?!!!? – и разговора спираше някъде тук.
След време, обаче, като привикнах с местните обичай, започнах да комуникирам така:
- Чудесен хамбургер, превъзходно изглежда.
- Да, нали! И виждате ли, за сто грама от него трябва да произведа само килограм суровина!
- Нима? Толкова евтино? Ах, какво е това, тук има следи от колбас!
- Да, представяте ли си! Дори не са могли да изсмучат цялата майонеза от него, а тук дори е останала троха сирене!
Трябва да отбележа, че от килограм Суровина можеха да бъдат произведени около 23,4 пълноценни хамбургера. Това обаче изобщо не правеше впечатление на местните и това не само за хамбургерите. Но както и да е, важното е че научих, че да знаеш думите на местният език, не значи, че можеш да говориш с когото и да било, без да знаеш как да употребяваш думите. Езикът им беше изключително сложен, да кажем имаха дума за ‘отпадъци’, но вместо нея предпочитаха да използват поетичният израз ‘потенциален източник за задоволяване на нечия необходимост, при повторната употреба на тази вещ’. Мисля, че последното не се дължи на нищо друго, освен на невероятната им склонност към бъбривост и изключителната им тактичност. Нека ви покажа още примери за замяната на думи с изрази:
Безработен – все още търсещ начини за добив на Суровина;
Неизличима болест – състояние на медицинска неопределеност;
Престъпен – толкова амбициозен, със склонност към пренебрегване на етиката, от време на време;
Грозно – нещо което не бива да се забелязва или да му се обръща внимание;
Лъжа – невярно съждение, което определено може да е вярно за някого;
Красиво – нещо към което не бива да се привързвате толкова, защото загубата му ще носи болка;
Мисля че – според голяма част от представителите на вида ни;

На края искам да изложа мотивите си за заминаването си от това ‘изключително приятно място, на което всички проблеми са решени, а тези които не са, са с обозримо разрешаване’. Ами, какво да ви кажа, не искам да се оправдавам, но от една страна се затруднявах да разбирам, какво точно имат предвид, когато ми говорят нещо, а от друга - такава натура съм, че много много не ме свърта на едно място, а както виждате разговорите там бяха много дълги. Ако случайно не издържиш до края на някой от разговорите тези изключително толерантни същества проявяваха изключително разбиране към твоето желание за усамотяване. Сглобяваха ти един сал от празни бидони за пренасяне на Суровина и те пускаха на свободен дрейф в Океана. Така ти се гарантираше усамотяването, а също и това, че няма често да срещаш други подобни с които да провеждаш изключително дълги разговори. За щастие, когато ме качваха на сала, не забравиха да натоварят и моите лични вещи, като една от тях беше М-ятКК…

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!