А сега да разкажа за планетата на която бях вчера. Станах сутринта, излязох, заключвайки вратата и се качих на покрива на блока, където паркирам малкият си космически кораб. Последното не бях споменал, защото ми се струва естествено да се знае, че един космически кораб се паркира на покрива на сградата в която живееш, ама знае ли човек, някой може би ги паркират на други места, защото не мога да си представя, къде, например, паркират своите кораби католическите свещенници. Съгласете се че покривите на катедралите и църквите са изключително неудобни за паркиране. Отплеснах се, но както и да е.
Та качвам се в малкия си космически кораб, който от тук нататък ще наричам М-ятКК, и какво откривам? Забравил съм люкът му отворен и от дъждовете кабината се напълнила с вода. Заех се да изгребвам водата с празна кофичка от кисело мляко (какво ли няма да намериш на един покрив), влязал съм вътре и греба, когато ненадейно усещам как лакътя ми закача лоста за изстрелване. Добре че автоматиката затвори люка, въпреки резкият удар на последният в моята челюст, от което загубих два кътника и 50 (петдесет) грама първокачествена кръв, група "0", резос фактор положителен, изтекла от прехапаният ми език. Разбирате, че събитията около излитането ми, бяха заели достаъчно време моето внимание, за да не забележа, къде е пристигнал М-ятКК. Още повече, че при ускоряването и спирането водата в кабината започна такова движение, че за миг помислих, че съм сбъркал и влязал във вътрешноста на автоматична пералня. Та съвземам се аз, подгизнал и зъзнещ, поглеждам през илюминатора и се зарадвах. Гледайки синьото сияние на света, под мен, си казах "Я значи не съм се отдалечил много!". Но като се вгледах в детайлите на този свят, треперенето ми се засили, вече не само от студ. Значи, виждам долу само вода, целият свят воден, а разбирате, че неприязънта ми към водата се беше засили при самото инцидентно пътуване. Ама като се вгледах още малко забелязах, че все пак има и суша. "Ще има къде да се изсуша.", казах си. Тази суша приличаше на полегнала спрямо екватора на планетата осмица или на знак за безкрайност. Тънка ивица съша съединяваше двата континента, в които имаше по едно огромно вътрешно море. Та реших и се приземих. Изкарах там една година и се върнах днес. Как е станало това ли? Не мога да ви кажа, парадоксите от пространствено-времевите пътувания изобщо не са ми ясни, но ще ви разкажа какво видях на този свят. За това, обаче, по късно.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!