Недей мило, не се спирай. Реви ако трябва.
Емоционалните осъзнавания, както казва ДХ са под път и над път. Идват и си отиват. Истинското осъзнаване идвало години по-късно.

Не знам какво да ти кажа. В смисъл не те познавам (че то аз иначе винаги знам какво да кажа)- интеллектуален, логичен, чувствен, интуитивен? Нещата могат да се кажат по много различни начини, но ние можем да ги разбираме само по нашия си.

Но не прави грешката да мислиш, че това което живееш не е "истинския" живот. Точно това е. Нямаш друго в момента.
А без "самоанализи" няма да се разминеш, като се е почнало...и не спира. ДХ му казва "дебнене" и има малко по-различен смисъл от разнищването. дебнене на себе си - с цел да си излавяш недостатъците, да се изненадваш, най-вече да променяш автоматизма с който минаваш през света, навиците. С една дума да си буден:-)))

Спокойно. Не бързай. Дай си време. Не искай всички отговори тук и сега. Защото човек дори не може да е сигурен че задава правилните въпроси, нали?

Безупречнността не е това, което си мислиш че си разбрала. Не е да си подариш компютъра или последните пари на някой бедняк. Това е просто само още една маска - тази възвишена самопредстава която имаме за себе си. Безупречността не е някаква морална категория, която да ти казва - това е добро и трябва да го направиш.
Но има време, ако е рекъл Духа, ще видиш сама какво е, остави го засега.

има едни 7 принципа в учението на ДХ, които се отнасят за взаимоотношенията ни със всичко наоколо.
Първия от тях гласи, че "воинът разучава добре бойното поле, преди да влезе в битка". Под "битка" се разбира кое да е действие. Не се втурва веднага да прави нещо в непозната ситуация, не изказва съждения без достатъчно информация, и пр.
Не бързай, опознай фронта, разузнай наоколо... и тогава решавай какво ще правиш:-))))