Дори нещо повече Марги- ние никога няма да можем "да се оценим обективно", и всячески трябва да се стремим да избягваме това.
Ние трябва да се разтъждествяваме, а не търсим целенасочено и да поддържаме някаква представа за себе си.
Фиксирането в някаква представа е просто блокиране на една доста голяма част от нещата, които можем да възприемем. Защо да се лишаваме от това?
Освен това нищо не е дадено веднъж завинаги, всичко е в постоянно движение, живота е движение. Нали? Защо тогава трябва да поддържаме някаква представа за себе си? Като прекрасно знаем, че не е вярна. Ние се променяме, нали? Кога според теб сме "истински" - на 5 г., на 20, на 40, на 80?- нали не сме едни и същи?
Ние сме всичко Марги- и това, и онова, и третото. В този смисъл няма маски- това сме все ние. Разбира се, че имаме различни лица. Това означава просто че сме били адекватни на околния свят или ситуация, а не че сме били лицемери.
В някакъв определен смисъл, в скоби може да се каже, че колкото повече лица ("маски" според теб), толкова по-пълно изживяваме гамата на човешките усещания. Само така имаме шанса да разберем, че всъщност не сме нищо от тях, че ние сме просто едно съзнание, което в момента възприема и отдава.
А мотивацията за ползването на една или друга "маска", личната изгода от това, нанасянето на вреда на околните с нещо целенасочено от маските- е, това е друга тема.
|