За растенията вече обясних и няма нужда да се повтарям .Критерият е ЦНС ,тоест наличие на чувство за болка и страдание . Иначе си прав ,че ние хората така или иначе трябва да унищожаваме нещо за да оцелеем . Но когато оцеляването се превърне в лакомия и безумно пилеене на енергия и ресурси за задоволяване на лакомията ни ,това вече е престъпление . Всяка лъскава опаковка , всяка торбичка е безумно пилеене на петрол и енергия за производството им . Всеки декар засаден с фураж за угояване на животни е безумие ,защото тоя декар може да бъде засят с храна за хора .Днес стотици милиони хектари земя е засята с растения използвани за фураж за животни ,когато с тия милиони хектари проблемът с глада може да бъде решен .В края на краищата за да стане телето един тон ,пак е пасло трева , не е яло пържоли . Човек може да си набави всички хранителни вещества от растенията пряко ,без да чака едно животно да изяде тонове фураж за да се угои и да стане за пържоли . Всеки може да прочете статистики . А когато животното стане годно за пържоли ,хората го варят ,пържат ,пекат и пр. тоет месото минава през термична обработка ,а няма хищник в природата ,който да готви . Белтъците в месото коагулират и не стават за нищо ,те не са толкова устойчиви като растителните . Докато едно зърно може да оцелее хиляди години ,месото почва да гние от момента в който животното е убито .Тогава на помощ идва химическата промишленост .тя го оцветява в червено за да скрие характерния сиво-синкав цвят на разложението ;тъпче го с антибиотици за да спре гнилостните бактерии и т.н. и т.н.
И като махнем всичко това :къде е състраданието ?

I see you...