Но пътят към шармантните парфюми е твърде прозаичен - за да се получат само няколко капки масло от амбра, трябва да се убият няколко кита да се пресоват и изстискат част от жлезите им с вътрешна секреция. Ловците на кашалоти пък я откриват в червата им. Стомахът на дългите 17 метра морски бозайници излъчва миризма, привлекателна за малките рибки, с които се храни. Несмлените остатъци от сепия и разни рибки, които дразнят храносмилането им, те изплюват като сива амбра. На храносмилателните проблеми на кашалота и на китовите жлези парфюмерията дължи своя най-скъп ароматичен продукт.
Мнозина не биха се пръскали с невинния аромат, ако видеха животинските разфасовки в лабораториите. Но това вече се случва много по-рядко: поради намаляващия брой на морските бозайници извлекът на амбра е официално забранен.
Но дълго време преди това решение амбрата е намирала широко приложение - от кулинарията до магическите афродизиаци. През Средновековието тя служела не само за тоалетна вода, но и за подправка към екзотични ястия.
Марко Поло пренася тази традиция от Китай и само за няколко години капките от амбра се търгуват по-скъпо от коприната и златото. Алхимиците не остават по-назад и почват да продават тайнствени стъкленици с амбра, които трябвало да вдъхнат живот дори и у най-немощните старци.

Виждаш ли как човешката суета води до убийства .Толкова е тъжно .За няколко капки парфюм -смърт на няколко от тези красиви животни .Това е човешкото безумие .

I see you..